Джейн Кренц - Отдаването

Усмивката му бе загадъчна, но пълна с нежност.

— Тогава ще я имате. Елате с мен.

След малко Виктория седеше пред камината в една луксозна стая на втория етаж и пиеше от чая, който бе донесен на поднос от съпругата на земевладелеца. До чайника имаше бутилка шери. Добрата жена се бе обърнала към нея с „милейди“, защото Лукас бе казал на съдържателя на странноприемницата, че Виктория е негова съпруга. Никой не би поставил това под съмнение за двама благородници като тях.

— Казах на съдържателя, че ти си уморена и ще починеш за няколко часа, но понеже бързаме, ще напуснем странноприемницата преди зазоряване — обясни й Лукас, когато влезе в стаята и затвори вратата след себе си. — Това ще ми даде възможност да те върна обратно на последното тържество тази вечер, преди повечето от гостите да са си тръгнали. Ще успееш да се прибереш заедно с Анабела Линдууд и майка й, така както го бе планирала. Никой не може да го измисли по-добре.

— Освен аз — Виктория се усмихна, като долепи устните си до чашата.

Лукас я погали с поглед.

— Мисля, че и двамата ще натрупаме голям опит тази вечер — той тръгна към стола, разположен срещу нея близо до камината. Очите му блестяха, когато седна и наля две чаши шери. — Ето, за научните изследвания, Вики.

Тя остави чая и пое от ръката му чашата с шери, макар пръстите й да трепереха.

— За научните изследвания — прошепна тя и вдигна чашата за малък тост.

Лукас също вдигна чашата си, а очите му не се отделяха от нея. Те изпиха шерито в пълна тишина, а след това Лукас взе празната чаша от ръцете й и я постави до своята.

Виктория си спомни за подаръка и се изправи внезапно. После се забърза към чантата си, окачена до нейната пелерина.

— Вики, какво става? — извика след нея Лукас.

— Нищо. Приготвила съм нещо за теб. Малка изненада — тя се обърна към него, като държеше в двете си ръце малък пакет. Той изглеждаше като твърде незначителен подарък. — Наистина, не е нещо особено, но си помислих… надявах се, че може би ще ти хареса! — усмивката й бе пълна с нежност. — Заради необичайната нощ — някой може да иска да я запомни с подарък.

Той се изправи внимателно.

— Това е точно такава нощ. Единственото, което желая, е аз да бъда твоят подарък. Страхувам се, че бях толкова зает с организирането и на най-малката подробност за тази вечер, че забравих да мисля навярно за по-важните неща.

Той отиде до нея и взе пакета. След това двамата отново седнаха на местата си до камината.

Виктория бе напрегната, докато Лукас спокойно свали обвивката и се вгледа внимателно в „Кралица Стрелица“. Тя се почувства неудобно — това не бе толкова подарък, колкото една обикновена рисунка на цвете.

— Благодаря ти, Вики, много е красива. Ще си я закача на такова място, че да мога да я гледам през деня. И всеки път, когато я погледна, ще си спомням тази нощ.

— Радвам се, че ти хареса. Не всеки мъж би се впечатлил от рисунка на цвете.

Той хвана ръката й.

— Лукас?

— Пръстите ти са студени — заключи той, докато галеше дланите й. Обгърна ръката й в своята и се наведе да целуне голата й китка. Пръстите й се свиха. — Много си напрегната.

— Нервна съм, ако искаш да знаеш истината — отвърна тя.

— Ще се почувстваш ли по-добре, ако ти кажа, че и аз се притеснявам за това, което предстои?

— Не ви вярвам, милорд.

— Тогава ти просто надценяваш моите сили и възможности. Желая те силно, Вики, но не искам да те нараня или да те уплаша или просто да разваля магията на мига със своята мудност или нетърпение — каза тихо Лукас.

Виктория го погледна учудено и изведнъж се изпълни с желание да го окуражи.

— Доколкото разбирам, това ще бъде толкова трудно за теб, колкото и за мен. Ние си приличаме по много неща, нали?

Лукас поклати глава.

— Надявам се да е така.

— Ти вършиш всичко това, защото аз го поисках. Аз те накарах да тръгнеш срещу собствената си чест.

Той се усмихна леко и ръката му се сви около пръстите й.

— Не ме подкрепяй с толкова много чудесни съмнения и колебания, Вики. Ти не знаеш колко силно съм желал да те държа в прегръдките си, да те усещам как тръпнеш, докато се любим. Колко силно съм копнял за всичко това. Аз съм тук тази нощ, защото ти ми каза ясно, че това е единственият начин да разбера колко силно можеш да гориш, а аз не мога да изживея остатъка от живота си, без да отговоря на това стремление.

Виктория го гледаше неспособна да откъсне поглед от него. Тя усети топлината от пламъчетата в очите му върху своята кожа, но това бе нищо в сравнение с огъня, който я изгаряше отвътре. Пръстите й трепетно се впиха в неговите.