Джейн Кренц - Отдаването

Лукас измърмори своето обяснение, че това е полутъжно-полусмешно, и се мушна под завивките.

— Вики, скъпа, ти изпадаш в най-прекрасно откровение в най-неочаквания момент. Божичко! Колко си сладка. Чудя се колко дълго чаках този момент, да бъда близко до теб.

Той я дръпна по-близо до себе си, ръката му я галеше, за да я подтикне да се приближи до бедрата му. Опита се да пъхне крака си между бедрата й, но тя ги бе свила здраво. Колкото и да се опитваше да се отпусне, тя още по-здраво ги стискаше.

Усмивката на Лукас бе дълбоко прочувствена.

— Трябва да ти кажа, мила, че ако продължаваш да стискаш краката си, няма да може да стигнем до съществената част от нашето научно изследване.

Тези думи минаха през съзнанието й и тя изпадна в гърлен смях. Прегърна го и се усмихна.

— Така ли, милорд? Никога не съм предполагала, че ще ви се доверя, да ме осведомявате относно най-малките подробности по този експеримент.

— Много добре. Ето една малка подробност, която просто не може да бъде пренебрегната — той наведе глава и засмука с белите си зъби зърната на гърдите й.

— Лукас! — Виктория изпъшка и затвори очи от вълнение. Инстинктивно тя се завъртя така, че да му бъде по-удобно.

Лукас я обгърна и когато тя бе напълно замаяна от изживяването, той промуши крака си без усилие между бедрата й. Този път тя не се съпротивляваше ни най-малко.

— Толкова мека, сладка и сърдечна — гласът му бе станал дрезгав от страст. Неговите дълги, елегантни пръсти се движеха по нея, като подпалваха цялото й тяло така, както й бе обещал.

След като се почувства добре под изключителните пламъци на любовта му, Виктория започна да става по-смела. Той обгърна със силните си рамена тялото й и прокара пръсти по гръбнака й чак до врата, като я окуражи.

— Ти се чувстваш толкова добре, Вики. Допирът ми с теб е като с никой друг на света.

Той застана срещу бедрата й, като нарочно я остави да почувства цялата сила на мъжествеността му, но без да я насилва.

Без да се замисля, Виктория протегна ръка надолу и погали с пръсти върха на члена му. Тя въздъхна и издърпа ръката си, когато усети една капчица влага.

— Моля те — изохка Лукас, — направи го отново — той го постави в дланите й за още милувки.

Този път Виктория го стисна експериментално с треперещи пръсти. Въздишката на задоволство, която издаде Лукас й хареса. Тя откри, че е много доволна, когато може да му достави удоволствие по този начин.

Постепенно той се качи върху нея, като се разположи между бедрата й. Тя усети как ръцете му обхванаха колената й, повдигнаха ги и тя бе напълно отворена за него.

— Повдигни се — подтикна я той.

Тя пое дълбоко въздух и го направи много внимателно. Той бе готов и я чакаше. Тя се отдръпна инстинктивно, когато Лукас се опита да проникне в нея. Той бе много мощен и твърд, но тя не му даваше. Виктория отвори очи и се вгледа в сериозното му лице.

— Никак не съм сигурна, че ще стане — каза тя.

— Ще стане, само не бързай. Имаме още няколко часа — той я целуна по врата и засмука нежно ухото й. — Въпреки че съм сигурен, че не мога да издържа още няколко часа, за да чакам момента на съприкосновението. Но ако издържа толкова дълго, на сутринта ще съм напълно разсипан.

Тя се засмя нервно при тази мисъл, но в този момент Лукас провря ръка и започна да я гали между краката. Смехът на Виктория премина в тежко дишане.

След това той започна да прави това, което бе правил с нея в каретата, това, което скоро щеше да я накара да трепери и вика. Чудната спирала на вълнението все повече проникваше в нея, като я превърна в диво, буйно същество от светлина и енергия.

Когато бурята в нея започна да намалява, тя сграбчи здраво Лукас, като заби нокти в рамената му и инстинктивно повдигна бедрата си. Нейното удовлетворение започна като малки, тихи викове и завърши с бясно женско желание за отмора.

— Желаеш ли ме сега, скъпа? — Лукас я погали нежно и я накара да усети главата на члена му още веднъж.

Този път тя не се отдръпна.

— Да, о, мили Боже, да, любов моя.

Той изстена, тялото му се изпъна от напрежението да се овладее. Започна бавно да потъва в нея.

Виктория се отдръпна неподготвена за пълната сила на неговото проникване. Той не се спря, тя бе отишла далеч и Лукас бе на края на нервите си. Тя не можеше да му откаже същото удовлетворение, което той й бе дал. Тя се притисна още по-силно към него.

— Спокойно, скъпа. Това няма да е мъченическа смърт — прошепна Лукас.

— Съжалявам, мили. Моля те, продължавай. Всичко е наред.