Джейн Кренц - Отдаването

Виктория погледна Лукас с любов и копнеж, с вина и несигурност, които се свързваха в здрав възел. Това бе нейното падение и тя го знаеше. Лукас бе изпаднал в това положение само защото се опита да задоволи нейното желание, вместо да следва здравия разум. Тя излагаше на опасност не само своята чест и тази на леля си, но и неговата.

— Аз съм виновна за всичко, което се случи — каза Виктория, като гледаше надолу, към скръстените си ръце. — Ако лорд Стоунвейл ми окаже честта да приеме ръката ми, то аз ще му я дам.

Тягостна тишина последва нейните думи. Когато Виктория повдигна очи, тя бе сигурна, че леля й е въздъхнала с облекчение, но тя имаше очи единствено за Лукас, който я наблюдаваше с неуморимо самообладание.

Без да каже нито дума, той отиде при нея и я изправи леко на крака.

— Това е чест за мен. Благодаря ти, Вики. Давам честната си дума, че ще се опитам да те направя щастлива.

Тя се усмихна леко и тягостното напрежение вътре в нея изчезна при допира на пръстите му. Тя го обичаше, а той очевидно милееше за нея.

— Винаги съм смятала брака за по-лоша съдба от смъртта, но вярвам, че сега с вас ще погледна на света по нов начин, милорд.

Лукас се засмя, а очите му светнаха от задоволство. Той я целуна бързо и нежно по нослето и се обърна към Клео:

— Много добре, мадам, страшното свърши. Дамата се предаде на съдбата. А сега трябва да действаме бързо и внимателно.

— Имам предчувствието, че всичко ще мине добре, Стоунвейл. Оставям всичко във вашите ръце — каза Клео.

Няколко часа по-късно Виктория установи с удоволствие, че предположението на леля й се оказа напълно вярно. Нещата се развиваха с шеметна бързина, след като рано тази сутрин те се венчаха. Прислугата на леля й почти полудя, докато опакова багажа й, приготвен за заминаването в Стоунвейл. Лукас бе предложил и леля Клео се бе съгласила, че заминаването за провинцията е най-доброто решение за момента.

— Ще кажем на всички, че не сте искали нормална венчавка, тъй като сте в напреднала възраст — обясни Клео.

Самият Лукас отсъстваше. Направо след церемонията той бе заминал за градската си къща, за да се приготви за заминаването. Виктория навири нос за фразата „напреднала възраст“, но не искаше да влиза в спор. Това беше доста прозаично обяснение за техния прибързан брак, но бе единственото нещо, което можеха да направят. Щеше да има много одумвания и клюки.

— Ще обясним, че Лукас е получил внезапно известие, което налага връщането му в Стоунвейл. Вие двамата ще напуснете града днес следобед, и ще прекарате медения си месец в неговото имение. С малко късмет ще успеете да напуснете града, преди някой да е решил да задава въпроси. Когато се върнете след няколко седмици, всичко ще е отшумяло — обясни Клео.

Виктория наведе скромно глава в знак на съгласие. Тя все повече свикваше с мисълта, че е омъжена за Лукас Мелъри Колбрук. Докато гледаше своя багаж, който изпълваше хола, тя започна да мисли за всичко като за едно голямо приключение — може би по-вълнуващо от среднощните й бягства.

Съобщението на Ретбоун, че лейди Джесика Атертън чака на вратата, дойде като гръм от ясно небе.

— Тя рядко се отбива у нас. Вероятно е чула за венчавката. Но как е успяла да научи? — Виктория попита леля си напълно слисана.

Клео въздъхна с неприязън.

— Мисля, че не е нужно да ти обяснявам, че мълвата в Лондон върви като Темза. Въпрос на време е, докато Джесика Атертън се срещне с всички. Но аз се надявам, че ще успеем. Хайде, Виктория, не е чак толкова зле. Ако тя реши да ни подпита, няма да има време да го разгласи веднага, нали? — Клео се обърна към вратата.

Джесика Атертън се шмугна бързо в стаята, усмивката й бе както винаги изящна, но сега в нея имаше известно снизхождение. Тя се запъти направо към Клео и пое двете й ръце в знак на дълбока симпатия и разбиране.

— Клео, скъпа. Бях толкова разочарована да чуя за тази прибързана работа. Знам как се чувстваш и затова дойдох моментално, щом чух за станалото.

— Много мило от твоя страна, Джесика. Моля, седни — Клео посочи близкия стол и хвърли един укорителен поглед на Виктория, която рееше очи по тавана. — Как щеше да научиш за скорошната сватба на Виктория?

— Защо, новината е из целия град — Джесика се приближи тъжно към Виктория. — Винаги си била необуздана, Вики. Щеше да бъде много по-разумно, ако всичко бе станало по обичайния начин, но не може да се отрече, че ти и Лукас сте лика-прилика и затова искам да знаеш, че имате моите най-сърдечни поздравления.