Джейн Кренц - Отдаването

Виктория се насили да се усмихне благодарно. Проблемът с Джесика се състоеше в това, че човек винаги трябва да се прави на много сърдечен. А това бе крайно отегчаващо.

— Благодаря, Джесика.

Джесика се намести по-удобно върху възглавницата на стола.

— Вие сте толкова гостоприемни. Опитайте да не се тревожите много за мълвата. Ще поговорят, а после ще забравят. Както виждате, аз вече направих първите стъпки за разсейването на този слух, като ви дойдох на гости. Малко хора ще изразят неодобрение, като научат, че съм ви посетила и дала своята морална подкрепа.

— Вие сте напълно права, Джесика — Клео сви вежди. — Колко разумно от ваша страна — толкова бързо да се отзовете в защита на доброто име на Виктория.

— Както знаете, Лукас ми е стар приятел и най-малкото, което мога да направя, е да подкрепя неговата невеста — Джесика се протегна и потупа Виктория по ръката.

— Леля ми е права — каза Виктория, — вие сте най-благородният човек, Джесика.

Джесика се усмихна, сякаш бе светец.

— Знаете ли, лейди Нетълшип. Чувала съм много пъти за вашата изключителна оранжерия. Чудя се дали Виктория не би могла да ми отдели малко време и да ми я покаже, докато съм тук?

— Но, разбира се. Покажи й оранжерията, Вики — каза бързо Клео, дълбоко облекчена, че ще престане да бъде любезна домакиня. — Сигурна съм, че Джесика ще се зарадва на новите рози от Китай.

Виктория се изправи на крака, като се опитваше да прикрие своята неохота. Но докато водеше Джесика надолу, към оранжерията, тя се упрекна за недружелюбното си поведение. Тя бе дошла да услужи на Лукас и нея. Най-малкото, което може да направи, е да бъде благодарна на тази жена.

— Каква прекрасна колекция от растения — каза Джесика, когато бе въведена в стъклената стая. — Твърде възхитително.

Тя тръгна надолу по пътеката, като се спираше да разгледа някое и друго растение. Виктория я последва, като й даваше обяснения за различните рози и перуники, които се точеха под одобрителния поглед на лейди Атертън.

Но докато вървяха надолу, към края на пътеката, Виктория усети, че Джесика проявява все по-малък и по-малък интерес към растенията, на които се възхищаваше. Наистина, когато стигнаха края, изражението на лицето на Джесика се бе променило напълно.

Виктория едва успя да удържи слисването си, когато разбра, че бяха дошли до края на парника само защото Джесика искаше да й каже няколко думи насаме.

Джесика спря рязко до едно кървавочервено лале. Тя явно се подготвяше. Когато проговори, гласът й бе мек, тънък и леко предизвикателен.

— Ще бъдеш добра съпруга, нали, Вики? — Джесика не погледна към Виктория, като се правеше, че разглежда червеното лале. — Той заслужава добра съпруга.

Първото, което почувства Виктория от този нахален и толкова личен въпрос, бе гняв, но се овладя. Джесика биеше в целта, явно тя се грижеше за щастието на Лукас.

— Уверявам ви, ще дам всичко от себе си.

— Да, убедена съм, че ще се опиташ. Просто ти си неговият тип жена. Знам го от самото начало, но той се въздържаше.

— Каква жена мислите, че предпочита Лукас?

За миг Джесика присви очи.

— Жена, която ще бъде добра домакиня, която ще се грижи както трябва за къщата. Жена, която да го дари с наследник и осигури добро положение на децата му в обществото. Жена с добро поведение, която знае своите задължения и ги изпълнява, без да се оплаква. Жена, която да се постарае да направи живота му приятен във всяко едно отношение. Жена, която няма да му вади душата с глупави желания, нито да му създава неприятности и главоболия. Знаеш ли, Лукас е много горд мъж.

Виктория направи още едно усилие да въздържи търпението си.

— Уверявам ви отново — ще направя всичко възможно, всичко, което е по силите ми. Във всеки случай той изглежда доволен от съдбата си.

— Да, той направи своя избор. Лукас е мъж, който се владее и постъпва според обстоятелствата. Той е наясно със задълженията си към титлата, която получи. Той ми каза, че този брак ще е добре дошъл за него и може би е бил прав.

— Лукас ви е говорил за нашия брак? — Виктория изведнъж насочи цялото си внимание към неканения гост.

— Естествено. Лукас разбра, че може да ми се довери още от самото начало. Както ви поясних, ние се познаваме от няколко години и се разбираме — пръстите на Джесика погалиха едно дълго листо. — Милият Лукас. Знам, че го нараних тежко, когато бях принудена да отклоня неговото предложение за брак преди четири години. Но когато се намери в същото положение преди няколко месеца, той най-после разбра защо бях постъпила така. Той усети, че може да поиска съдействие от мен.