Джейн Кренц - Отдаването

— Кажи на моя съпруг, че е свободен да тръгне, когато си поиска. Кажи му да не ме чака, понеже няма да тръгна с него.

Клео я погледна свирепо.

— Значи така! — тя влезе в стаята и затвори вратата. — Усетих, че има нещо твърде странно в посещението на лейди Атертън тази сутрин. Какво толкова ти каза, че си така разстроена?

— Знаеш ли, Лукас е искал да се ожени за нея.

— Не виждам какво значение има това. Лукас е на 34 години. Явно ти не си първата жена, за която е искал да се ожени. Това ли е, което те притеснява? Хайде, Вики, ти си твърде интелигента, за да обръщаш внимание на такива неща. Каквото и да е имало между тях, то е било преди години — каза Клео.

— Тя не е приела предложението му за брак, понеже той не е имал нито титла, нито пари, за да осигури нея и семейството й.

— Добре, това е неин проблем, нали? Сега Лукас притежава титла. Мъчно ми е да гледам как страдаш за тези неща, Вики.

— Лукас е наследил титлата — каза Виктория студено, — но заедно с нея почти никакви пари. Джесика ми обясни, че графът стигнал до заключението, че трябва да се ожени за богата наследница заради проклетата си титла и я помолил да го представи на подходящи жени. Би ли предположила, че една жена от твоето обкръжение може да бъде разигравана на хазарт?

Клео сви вежди.

— По-скоро бих предположила, че е хазарт за една жена от моето обкръжение да легне в леглото, а после да се оплаква, че трябва да спи в него. Ако тя има малко разум, а аз смятам, че има, то тя ще се заеме да направи това легло уютно за себе си и за своя съпруг.

Виктория примига от неочакваната липса на подкрепа. Тя скръсти ръце и погледна леля си.

— Изглежда, не си прекалено впечатлена от всичко това.

— Прости ми, аз все още не мога да се съвзема от факта, че те открих миналата нощ в странноприемницата. Един такъв удар е напълно достатъчен за моята възраст.

Виктория усети как почервенява от гняв.

— Да, разбира се. Съжалявам за това. Но, уверявам те, сега съжалявам повече, отколкото, когато ни откри.

Лицето на Клео омекна.

— Вики, скъпа. Страхувам се, че се тревожиш безсмислено. Не съм изненадана, че Лукас не е добре финансово, което ти не си предполагала. Той ми каза истината тази сутрин в странноприемницата, докато те чакахме да се облечеш.

— Той ти е казал, че се жени заради парите ми?

— Той ми каза, че се е запознал с теб само защото му е трябвало страшно много богата жена. Но също така ми каза, че се жени за теб, защото те обича и смята, че ще бъдеш отлична съпруга във всяко едно отношение.

— Обича ме. Колко мило от негова страна — каза Виктория.

— Виктория, ще бъда напълно откровена с теб. Знаех още от самото начало, че ще се забъркаш със Стоунвейл. Между вас двамата има нещо, което просто пука във въздуха, когато сте в една стая. Но аз го харесвам и реших, че ако ще рискуваш всичко заради един мъж, то по-добре е да е с него.

— Толкова се радвам, че го одобряваш, лельо Клео.

— Няма нужда да ми го казваш. Ти си тази, която избра своя път.

Виктория погледна надолу, към шарките на килима, после вдигна очи, като очакваше да срещне симпатиите на леля си, но видя единствено непоколебимото й лице.

— Както винаги си права. Сега трябва да реша какво да правя.

— Първото нещо, което трябва да направиш, е да се приготвиш за път. Лукас е решил да пътува този следобед и мисля, че е напълно прав. Колкото по-скоро напуснете града, толкова по-добре.

— Нямам никакво намерение да ходя където и да е със Стоунвейл.

Преди Клео да успее да каже нещо, някой потропа на вратата. Гласът на Нан се чу ясно през ламперията:

— Простете, мадам, но графът каза, че ако не се чувствате задължена да слезете долу, то тогава той ще бъде принуден да се качи горе и да ви смъкне долу.

Лукас щеше да го направи. Виктория не трябваше да сглупява. Нямаше смисъл да се отлага неизбежният разговор. Тя мина покрай леля си, хвана дръжката на вратата, обърна се и погледна Клео:

— Наистина, имам най-чаровния, най-галантния съпруг, нали? Какво повече би могла да иска една съпруга?

Той я чакаше в библиотеката застанал близо до прозореца и поглеждаше към градината, където толкова често бе стоял посред нощ. Виктория влезе в стаята и затвори много леко вратата след себе си. Една тържествена тишина бе завладяла цялото домакинство, сякаш всеки бе затаил дъх. Тя разбра, че прислугата, включително Нан и Ретбоун, се движеха много предпазливо. Лукас бе неин съпруг само от няколко часа и той бе просто гост в дома на леля й, но вече се бе утвърдил като авторитетна личност. Никой не искаше да предизвиква неговата твърдост. Това окуражи Виктория.