Джейн Кренц - Отдаването

Тя го погледна недоверчиво.

— Доброта? Как можеш да искаш от мен да те съжалявам?

— Защо не? Ти винаги си готова да бъдеш добра с всички, включително и с лейди Атертън. Видях те как се опитваше да я утешиш, докато тя се бе облегнала на рамото ти в оранжерията.

Лукас я пусна внезапно и прокара пръсти през косата си.

— Защо не мога да поискам малко доброта и за себе си? Въпреки всичко аз съм твой съпруг и само Господ знае, че тази ми роля няма да бъде никак лесна.

— Какво предлагате в замяна?

Той пое дълбоко въздух:

— Ще дам клетва, че ще бъда добър съпруг. Имаш моята дума.

— А как точно тълкувате съпружеската вярност? — тя скръсти ръце, а пръстите й се впиха в нежната й плът, като оставиха червени следи. — Очевидно не можете да ми дадете материална сигурност. Според вашата бивша любов аз съм тази, която носи парите в семейството. Вие ми давате титла. Ще ви се отблагодаря както трябва, но аз никога не съм се интересувала от титли.

— Аз ви донесох също и приключенията, които търсехте.

— Искате да кажете, че ме подлъгахте с приключенията?

— Вики, послушай…

— Има едно нещо, което трябва да знам, Лукас. Възнамеряваш ли да установиш романтична връзка с лейди Атертън сега, когато вече си семеен?

— Господи! Не! Толкова е ясно, че ти в момента не мислиш за моята честност, но ако познаваше Джесика така добре, както аз мисля, че я познавам, щеше да разбереш, че самата мисъл за любовна връзка с нея е безсмислена.

— Прости ми. Разбира се, че е така. Лейди Атертън е образец за всичко благоприлично.

— Точно така.

— Тя е толкова благородно същество! Няма никакви угризения особено когато трябва да следва диктата на дълга пред зова на сърцето. Както преди четири години прие предложението на лорд Атертън, вместо твоето.

— Тя направи това, което бе задължена да направи — отвърна невъздържано Лукас.

— Колко ужасни разбирания имате по въпроса — каза Вики.

— Четири години са много време — рече Лукас и сви рамена. — И да ти кажа истината, аз съм много доволен сега, че не се ожених за Джесика. По-късно осъзнах, че това щеше да бъде голяма глупост.

Виктория го изгледа многозначително.

— Защо говориш така? Тя изглежда точно като за теб. Тя е от тези жени, които са изпълнителни съпруги, както вече казах — образец за женско подражание.

— Прибери си ноктите Вики! — Лукас се усмихна дяволито. — Истината е, че я намирам доста тъпа. — По-късно открих, че предпочитам по-буйни натури. А след последната нощ трябва да заявя, че предпочитам и по-страстни жени.

— Нима? — Виктория навири нос. — Предполагам, говорите от собствен опит. Вие сте имали възможността да сравнявате мен и лейди Атертън в леглото?

— Не се прави на глупава, Вики — Лукас се захили открито. — Можеш ли да си представиш дори и в най-смелите си мечти Джесика да се промъква в странноприемница с този или онзи мъж? Уверявам те, тя бе толкова превзета и благоприлична преди четири години, колкото е и днес. Тя никога не би рискувала своята репутация заради един мъж или за една нощ на научни изследвания като тази в страноприемницата.

— Не като мен — въздъхна Виктория.

— Да, не като теб. Напълно вярно. В действителност, аз досега не съм срещал жена като теб. Ти си твърде необикновена, Вики. Затова аз не винаги знам как да се държа с теб, но те уверявам, че съм изпълнен с добри намерения. А сега, Вики, изгубихме твърде много време в този безсмислен разговор. Отиди горе и се облечи. Имаш точно 15 минути.

— За последен път ви казвам, милорд, няма да отида никъде с вас.

Тя отскочи леко назад, когато той тръгна напред без каквото и да е предупреждение, като взе разстоянието между тях с познатите й резки, странно балансирани крачки. Той я хвана за брадичката и я накара да го погледне в очите. Когато тя направи това — застина. Там гореше цялата сила на неговата ярост. Виктория внезапно разбра защо мъжете са го следвали в битките и защо цялата прислуга се движеше толкова внимателно.

— Виктория — каза той, — изглежда, не разбираш колко съм сериозен, когато казвам, че ще тръгна след 15 минути. Няма никаква грешка. Досега пренебрегвах себе си и твоето твърдоглавие в усилията си да ти доставя удоволствие и ти явно реши, че може да не зачиташ заповедите ми. Уверявам те, това не е така.

— Не приемам заповеди от вас или от който и да било друг мъж.

— Но сега ще приемеш! За добро или зло имаш съпруг и той желае да напусне Лондон — той млъкна, за да погледне часовника си. — 13 минути. Ако не си готова, когато той тръгва, ще те качи в каретата независимо с какви дрехи си облечена. Ясно ли е, мадам?