Джейн Кренц - Отдаването

— Много мило от ваша страна, да се отнасяте така с мен и с моите пари.

— Вики, искам да бъдеш част от това място. Искам да го делиш с мен. Предполагам, че ще мога да променя нещо, без да се докосна до твоето наследство, но не възнамерявам да харча от парите ти, без да се допитам до теб. Ще бъда повече от щастлив, ако успея да те привлека към това дело. Ти си достатъчно умна и имаш добри познания благодарение на средата, в която си живяла. Можеш да повлияеш твърде много на това, което става тук, в Стоунвейл. Всичко, което искам, е да работиш с мен, вместо да се развличаш, като се сърдиш и цупиш.

— Това, което предлагате, е наистина много интригуващо — каза тихо тя. — Ако желаете толкова много да се допитвате до мен, дори и за най-малкото нещо, тогава ми дайте брачен договор, където ще потвърдите, че няма да пипате нито пени от моите пари без мое съгласие.

— Аз не съм пълен глупак, мадам — каза той опечалено. — Ще бъде върхът на идиотщината да подпиша подобен договор, докато си в подобно настроение. Може би ще говорим отново по този въпрос, когато решиш, че си готова да бъдеш наистина моя съпруга.

— Ха! Вие никога няма да ми дадете такъв договор! И двамата сме наясно.

— Дори да го направя, това няма да има голяма тежест пред съда. Ние сме съпрузи. Законите винаги ще ми предоставят определени права.

— Така ли стоят нещата?

— По дяволите! — Лукас се усмихна леко. — Ако аз ти дам сега такъв договор, ти ще го използваш веднага, за да сложиш край на този брак. Опомни се, Вики. Ти не си свикнала да бъдеш надхитрявана и всичките ти мисли в момента са насочени към това, как да си отмъстиш.

— Това не мога да го отрека. Ето нещо полезно, което може да запълни времето ми и да ангажира моята енергия, нали? — тя се усмихна студено и стана. — Сега, ако разрешите, милорд, страхувам се, че все още не съм започнала да се самосъжалявам, и се надявам, че като се прибера в своята спалня, ще се понацупя още малко.

Григс се затича да отвори вратата и тя излезе от дневната.

Лукас изгледа ефектното напускане на съпругата си с премрежени очи и даде знак на иконома да донесе бутилката порто, която носеше от Лондон. Кракът го болеше от дългите дни на езда, докато пристигнат в Стоунвейл. За кратко време той изпи доста от бутилката, като размишляваше какво да прави — да удуши Джесика Атертън или да сложи на колене Виктория.

Втората възможност му изглеждаше доста по-интересна и привлекателна. Той бе готов да даде твърде много, за да може да хвърли един поглед по заоблените задни части на жена си.

Лукас бавно и преднамерено продължаваше да се бори с великолепната течност. Виното служеше и за други неща, освен да притъпява болката в бедрото му. То също така го караше да си спомня за осуетените му желания през онази нощ на забранена страст в странноприемницата. Душата му се късаше от спомени, които опъваха нервите му докрай. Той не можеше да си представи, че Виктория не е споходена от същите спомени. Тя бе толкова отзивчива, толкова великолепна в любовта си, толкова сърдечна и доверчива. По дяволите, помисли си Лукас. Тя дори му каза, че го обича, и той бе твърдо убеден, че е единственият мъж, чул тези слова. Той знаеше, че тя не се е отдавала на никой друг досега. Радостта да наблюдава развитието на нейните чувства бе най-еротичното изживяване, което бе имал.

Рисунката на „Кралица Стрелица“ бе закачена на стената, близо до масата, така че да може да я вижда всяка сутрин. Това бе първото нещо от багажа на Лукас, което бе разопаковано. Той се чудеше дали Виктория предполага колко много значеше за него този малък подарък. Вероятно не. Тя не мислеше за нищо друго в момента, освен за накърнената си гордост.

Той бе дълбоко впечатлен от цветето. Това бе така може би защото бе първият подарък, който получаваше от жена след смъртта на майка си. Не искаше да включи в сметката медальона с къдрици от черната си коса, който му бе подарила преди години Джесика Атертън. Тя му го пъхна в ръката, когато със сълзи на очи отказа на предложението му за брак и обясни какво повелява дългът й. Той го бе хвърлил в един ров в навечерието на важна битка.

Лукас изпи виното и се загледа в празната бутилка. След това се замисли за празното легло, което го очакваше. Ако събитията не се бяха развили по този начин, сега той щеше да бъде в своята лондонска къща, в подготовка за поредно прескачане на градинската стена. Неговата безразсъдна, страстна приятелка щеше да го чака нетърпеливо за нощното приключение. Но нещата се промениха. Той бе оженен за палавница и трябваше да намери начин да се справи с нея. Той не искаше да прекара остатъка от живота си със съпруга, която ще е непрекъснато сърдита, както и да спи сам в собствената си спалня.