Джейн Кренц - Отдаването

Когато не видя знак за разбиране в очите й, той направи това, което рядко му се е случвало да върши с войник, изгубил ума и дума пред ужаса на битката — освободи едната си ръка и с премерена сила я плесна по лицето. Тя се сепна, като гледаше объркано, докато погледът й се спря на лицето му.

— Лукас — изохка тя, — мили Боже, това си ти! — издаде тих вик на облекчение и се хвърли в прегръдките му. Тя се вкопчи в него, сякаш той бе ангел, изпратен да я освободи от ада.

Чуха се стъпки в хола, а после тревожно чукане на вратата.

— Мадам? Милейди? Това съм аз, Нан. Всичко наред ли е?

Лукас с неохота се освободи от здравата хватка на Виктория. Тя изхленчи тихо в знак на недоволство, а той я успокои с една милувка.

— Тихо, скъпа. Трябва да видя твоята прислужница. Сега се връщам.

Той отиде до вратата и я отвори. Нан нервно обикаляше в хола.

— Бях на стълбите и се приготвях за лягане, когато чух писъка на милейди — Нан се вгледа в него. Под светлината на свещта, която държеше, очите й издаваха леко подозрение. — Всичко наред ли е?

— Тя е добре, Нан. Грешката е моя, събудих я по средата на лош кошмар.

— О, аз се чудех какво ли може да е станало? — очите на Нан вече не гледаха така обвиняващо. — Горката. От няколко месеца има неприятности с лоши сънища. Мисля, че това е една от причините да тръгне така по сбирки и нощен живот, за да може да бъде будна до сутринта. Но, както изглежда, отново е започнала да страда от тях. Може би няма да е зле да съм по-близо до нея.

— Няма нужда да се тревожиш, Нан. Сега тя си има съпруг, запомни това. Аз ще се погрижа добре за нея и сега съм й по-близък, отколкото ти.

Нан се изчерви и добави бързо:

— Да, сър. Е, тогава аз ще си лягам — тя се поклони и се затича надолу към хола.

Лукас затвори вратата и тръгна обратно към леглото. Виктория го наблюдаваше скрита в тъмното. Ръцете й обгърнаха свитите колена, очите й бяха широко отворени под мъждукащата светлина.

— Моите извинения, Вики. Не исках да се сепваш така внезапно по време на съня си — каза Лукас.

— Какво правехте, като се промъкнахте в моята стая? — попита язвително тя.

Той въздъхна, като разбра, че миговете на нейната слабост са отминали.

— Знам, че това ще те шокира, Вики, но сега ти имаш съпруг, а съпрузите имат право да се промъкват в спалните на своите жени — той премина през стаята и седна на ръба на леглото, като се правеше, че не забелязва нейния враждебен поглед. — Твоята прислужница каза, че страдаш често от кошмари, при това от доста време. Мислиш ли, че има някаква причина?

— Не.

— Питам, защото аз също имам неприятни сънища от време на време — каза внимателно той.

— Предполагам, че всеки човек ги има понякога.

— Да, но моят сън е особен. Той винаги е един и същ. А твоят?

— Да — каза тя колебливо и за да промени посоката на разговора, запита бързо: — Какво сънувате, милорд?

— Сънувам, че съм затиснат от умрял кон в средата на бойното поле, пълно с мъртви и умиращи мъже — Лукас пое дълбоко въздух, загледа се в нея и продължи: — На някои от тези мъже им остава малко живот. Всеки път, когато сънувам този сън, аз слушам виковете им, докато агонизират, и трябва да живея непрекъснато с болезнения въпрос, дали ще живея, или ще умра. Същевременно си мисля дали някой от мародерите, дошли да плячкосват умрелите, няма просто да ми пререже гърлото и всичко ще свърши.

Нейната тъжна въздишка и нежното докосване на пръстите й по краищата на пижамата му го накараха да трепне.

— Колко ужасно — прошепна Виктория. — Мили Боже! Лукас, колко ужасно! Твоят сън е по-гаден от моя.

— А какво сънуваш ти, Вики?

Пръстите й се вкопчиха в чаршафа и тя погледна надолу:

— В сънищата си аз винаги стоя на площадката на стълбището. Един… един мъж идва към мен. Той държи свещ в едната си ръка и нож — в другата.

Лукас чакаше, като се досещаше, че това не е всичко. Колебанието й при думата „мъж“ му подсказа, че тя познава лицето на този човек. Явно не желаеше да продължи своя разказ и да уточни за кого става въпрос. Той не искаше да я дразни с неприятни за нея въпроси. Но Лукас разбра, че в действителност сега й е по-близък дори от нощта на тяхната първа любов. Ако той е достатъчно мъдър, няма да насилва нещата. „Стратегия“, припомни си той. Когато един мъж има голяма цел, винаги постига повече с ум, отколкото със сила. Лукас се изправи и каза:

— Сега добре ли си?

— Да, благодаря, ще се оправя — тя кимна, без да потърси погледа му.

— Тогава, лека нощ. Извикай ме, ако се нуждаеш от нещо.