Джейн Кренц - Отдаването

С огромни усилия на волята си той напусна стаята и отиде в своята спалня. Това бе едно от най-трудните неща, които му се бяха случвали напоследък.

Следобед на другия ден Виктория си даде почивка от изисканата, тиха битка, която се разгаряше между нея и Лукас, като избяга в най-близката гора със своя скицник. Тя се разхожда дълго, преди да се установи на едно място. Случайно намери чудесно разположено възвишение, откъдето можеше да наблюдава тъжния пейзаж на съсипаната ферма. Оттук се виждаха къщичките, които се нуждаеха от ремонт; алеите, които трябваше да се възстановят и почти пустите полета. Тя знаеше, че Лукас е някъде там, сред нивите. За този следобед бе планирал една обиколка на земите заедно със своя прислужник и помощник по селските въпроси.

Виктория бе принудена да признае, че тук трябваше да се свърши много работа. Всеки можеше да разправя каквото си иска за съпруга й, но очевидно той смяташе да вложи парите й в тези земи. Засега нямаше признаци, че ще ги профука за удоволствие, вино, комар и жени. Въпреки всичко Лукас не бе лекомислен мъж, макар да имаше славата на закоравял комарджия.

Намръщена и объркана от своите мисли, тя насочи вниманието си към растенията и тревите наоколо. С опитното си око откри едно място с необикновено много гъби. Гледката погълна изцяло нейното внимание, въпреки тъжното й настроение.

Тя отвори скицника.

„Ето от какво се нуждая“ — помисли си тя. Рисуването и скицирането щяха да й дадат душевното спокойствие, от което се нуждаеше.

Виктория прекара доста време в скициране на красивите гъби, напълно отдадена на своето занимание. Времето се изнизваше бързо и за момента тя забрави за напрежението от скорошния брак. Когато привърши с гъбите, започна да рисува една купчина от мъртви, сухи листа. Между тях тя откри една великолепна прахавица. Прахавиците винаги са били сериозно предизвикателство, тъй като е много трудно да се предаде точното им излъчване, без да се жертва някоя подробност. Рисуването на растения бе ободряваща комбинация от изкуство и наука. Виктория го обожаваше.

Два часа по-късно тя затвори скицника си и се облегна на едно дърво. Откри, че се чувства много по-добре, по-спокойна и сигурна. Топлото следобедно слънце я галеше приятно и полята и фермите сега не й изглеждаха толкова пусти. „Имаше надежда за Стоунвейл“ — помисли си внезапно тя. Лукас ще успее да спаси тези земи. Ако някой можеше да го направи, то това бе той.

Разбира се, с нейните пари.

Но дори и тази мисъл не я подразни толкова много, както преди. Внезапно една идея я осени. Вероятно точно това е имал предвид Лукас миналата вечер, когато я попита случвало ли й се е някога да направи нещо полезно с парите си.

Няма значение. Това бяха нейните пари. Виктория се намръщи при тази мисъл, стана и изтърси листата от дрехите си. Все пак трябва да помни, че е невинна жертва в тази игра.

Три дена по-късно Виктория направи своето първо посещение в селото. Искаше да направи обиколката си на кон, за да опознае по-добре новия си дом, но Лукас моментално наложи волята си:

— Няма да позволя новата графиня на Стоунвейл да се появи за първи път пред хората, възседнала кон. В този случай се налага да се спазва благоприличието, мадам. Вие ще излезете с карета, прислужница и кочияш или въобще няма да излизате — заяви той.

Понеже отношенията й с Лукас можеха да бъдат описани като непрекъснато балансиране, Виктория предпочете да не спори с него. Избирайки този начин на действие, тя осъзна, че е станала толкова благоразумна, колкото и останалите членове на домакинството. Бе разбрала, че е много по-лесно за нея и прислугата да избягват каквито и да е предизвикателства с графа.

Истината бе, че й беше трудно да се защитава от него по 24 часа на денонощието. Бе свикнала да бъде щастлива с Лукас, а не да воюва по този начин.

Наистина, поддържането на мир имаше и своите предимства, с неохота си призна Виктория. Не можеше да се отрече, че в отговор на нейното държание Лукас престана да всява студенината на своя тежък характер. Хората признаваха абсолютния му авторитет, като изпълняваха заповедите му бързо и безпрекословно.

Виктория смяташе, че способността му да управлява и командва бе наследство от военното му минало, но това му подхождаше. Той бе роден водач. А високомерието на родения за водач, без съмнение, бе наследствено. Без него и без собствените си качества на лидер. Лукас нямаше да може да спаси Стоунвейл и земите наоколо.