Джейн Кренц - Отдаването

Виктория избухна:

— Нямам представа за какво говорите, лейди Рикот.

Изабел се засмя мило, но в гласа й се чувстваха горчиви тонове.

— Не се правете на изненадана, скъпа. Не е толкова необичайно да бъдете привлечена от един интересен мъж. Това е част от женския характер. Но умната жена държи под контрол чувствата си и ситуацията, в която се намира. Тя внимателно избира мъже, които не са много силни и могат лесно се направляват.

— Наистина, лейди Рикот, трябва да тръгвам.

— Да, разбира се. Но запомнете моите думи. Като приятелка на Самюъл и Каролайн, аз ви мисля доброто — очите на Изабел изведнъж се изпълниха със суровост. — И не е необходимо да се правите на толкова необикновена, проклетнице.

Виктория бе шокирана.

— Уверявам ви, че не съм имала намерение да ви оскърбявам.

Устните на Изабел се свиха в усмивка, която не бе нито чаровна, нито дори мистериозна.

— Да, вие намеквате за вашата доброта, нали? Но аз знам какво мислите за моя приятел Еджуърдс. Прочетох го в очите ви, когато се срещнахме в парка. Вие го намирате за едно тъжно прасе в сравнение с вашия прекрасен граф.

— Никога не съм казвала…

— Вие нищо не казахте, но аз го видях в очите ви. Толкова отвратително. Вие смятате, че аз съм се отдала на едно сакато пони, докато вие притежавате чистокръвен жребец. Но ще съжалявате за избора си — изсъска Изабел.

— Моля ви, лейди Рикот, не се разстройвайте.

— Никак не съм разстроена. Ще ви кажа още нещо, скъпа. Някой ден аз ще командвам Еджуърдс и ако вие сте достатъчно умна, ще направите същото със Стоунвейл. Ако не успеете, това ще бъде вашият провал.

Виктория бе объркана от странния разговор. Тя се замисли колко ли вино е изпила лейди Рикот. Блясъкът в красивите очи на Изабел я плашеше.

— Моля ви, извинете ме, лейди Рикот — тя понечи да тръгне, но пръстите на Изабел я сграбчиха за откритото рамо.

— Вие си мислите, че сте избрали по-вълнуващия, по-интересния мъж, но вие сте глупачка. Истината е, че ползата от мъжете е малка, ако те не могат да бъдат направлявани. Не разбирате ли? Ние сме набедени от обществото да зависим силно от мъжете. Нашата единствена защита е да бъдем по-силни от тях в тази игра. Когато една силна жена се свърже с един слаб мъж, лесно управляем, то тя може да има всичко, което си поиска. Всичко.

— Лейди Рикот, наранявате рамото ми.

Изабел погледна към пръстите си напълно изненадана. Тя моментално свали ръката си и се овладя отново.

— Няма значение. Без съмнение, за вас е твърде късно. Но вие сте достатъчно разсърдена, за да знаете отсега нататък, че силният мъж е много опасен. Ако имахте малко разум, Вики, щяхте да изберете Еджуърдс вместо Стоунвейл.

Изабел се обърна и изчезна в тълпата, но не преди Виктория да види ярките сълзи в екзотичните й очи.

Виктория стоеше загледана в другата жена, напълно объркана. Нейното радостно очакване бе напълно помрачено от тази внезапна среща. Но след малко, облечена в своята пелерина, с нахлупена качулка, за да прикрива лицето й, настроена за приключения, тя бързаше надолу по стълбите на голямата къща.

Както Лукас й беше обещал, каретата я чакаше отвън. Кочияшът седеше отпред плътно обвит от главата до петите. Тя го стрелна с поглед и с помощта на един от слугите в къщата се качи. Колата се придвижваше със завидна скорост по лондонските улици и не след дълго достигнаха тихите покрайнини на града. Шумът от уличното движение съвсем заглъхна, а къщите ставаха все по-нарядко. Лунната светлина обвиваше полетата и фермите, които се появяваха по пътя. После, без каквото и да е предупреждение, каретата спря в една странноприемница. Устата на Виктория беше пресъхнала. Часът бе настъпил и тя бе завладяна от противоречиви чувства. Очакването и вълнението се преплитаха с тревогата и несигурността. Двоумеше се дали наистина е избрала правилното решение. Но тя бе на 24 години, а не глупаво момиченце на 17, току-що изхвръкнало от училищната скамейка. Нямаше да се върне назад.

Тя разгледа двора, докато слушаше нарежданията, които кочияшът даваше на момчето, дошло за конете. Командите, които издаваше, бяха без значение, Лукас винаги говореше заповеднически.

След миг вратата на каретата се отвори и пред нея застана Лукас. Той бе свалил шапката и пелерината на кочияш. Без да каже нито дума, й подаде ръка.

— Сигурна ли сте, че искате точно това, Виктория? — попита тихо Лукас.

— Да, Лукас, аз желая тази нощ с теб така, както не съм желала нищо през живота си.