Джейн Кренц - Сънят

— Мисля, че втори път през живота си няма да вляза в пещера — закле се Даяна.

— Не беше моя идеята.

— Не ми напомняй. — Тя се извърна и бързо го целуна. — Съжалявам, че въвлякох и двама ни в тази бъркотия.

— Не е толкова зле и вината не е твоя. Никой не можеше да предвиди бурята.

— Беше изненада, нали?

— Дяволски странно, ако държиш да знаеш истината.

— Не говори така. И без това ми е нервно в тази пещера. Не се опитвай да намекваш, че бурята е свръхестествено явление. И без това знам, че няма да мога да мигна.

Пет минути по-късно Даяна спеше дълбоко.

Колби се размърда до нея, за да се намести. Загледа се в тъмнината над тях, осъзнавайки как светлината на фенера отслабваше. Щеше да включи другия, ако Даяна се събуди. Докато си спи така дълбоко, не й беше нужна изкуствена светлина.

През всичките години, докато растеше във Фулбрук Корнърс, Колби не беше виждал толкова яростна буря като тази, която вилнееше сега навън. През последния половин час вятърът се усили. Духаше с такава сила, че пръски вода достигаха чак до главното помещение. Ако положението се влошеше, до сутринта и двамата с Даяна щяха да са мокри до кости.

Здравият разум му подсказваше, че в задната част на пещерата щяха да са на сухо и по-удобно.

Колби седна и се загледа в Даяна, която се беше свила на кълбо до него. Кестенявите й коси лежаха разпилени по раменете, а миглите й изглеждаха толкова дълги на фона на бузите й. Той вече започваше да осъзнава колко значима беше станала тя за него напоследък. Жаждата му към нея не беше утолена дори след като я вкара в леглото си. Той се замисли дали някога ще бъде утолена.

Точно от такава жена имаше нужда, помисли си Колби с кисела усмивка, независима, напориста, своенравна, делова. Жена, която не беше имала свои деца, но която се чувстваше веща да го назидава как да се държи със собствения си син.

Той искаше да узнае и останалите й тайни. Имаше чувството, че е отгърнал само една страница от книгата, която представляваше сложната й личност. Имаше нужда да знае още и още за нея.

Но всичко по реда си. Най-важната му задача тази нощ беше да я защити от бурята. Откъм входа долетяха още пръски вода.

Колби се изправи и понечи да вдигне Даяна на ръце. Взе прожекторите и се запъти към вътрешната пещера.

Понякога се налага мъжът да погази страховете на една жена за нейно собствено добро. Ако имаше късмет, тя нямаше да се събуди чак до сутринта.

Даяна се събуди, но беше все още в полусън, под впечатлението на някакъв бързо избледняващ сън. Не си спомняше никакви подробности, но се люлееше в едно нежно море в люлката на копнеж и дълбока, болезнена чувственост. Беше и малко тъжна, ала не разбираше защо. Освен това, усещаше далечна надежда, но и това не можеше да си обясни.

Тя изчака, докато сънят отмине, но той не си отиваше, и тя мързеливо се размърда, недоумявайки защо леглото й е толкова твърдо. Тогава усети тежестта на мъжки крак върху бедрото си и в съзнанието й взе да се прояснява смътен спомен за събитията през деня.

Успя да отвори очи и видя обещаващия лъч светлина на прожектора. Определено батериите бяха почти изтощени, но тя нямаше сили да се протегне, за да включи резервната батерия.

— Колби? — сънливо прошепна тя.

— Всичко е наред — измърмори той в полусън и я притисна към себе си. — Тук съм. — Погали с длан гърдите й и целуна рамото й.

Даяна отново затвори очи, чувствайки се в безопасност и сигурност в прегръдката му. Копнежът й се засили и чувствена топлина завладя бедрата й. Тя се обърна към Колби и инстинктивно се опита да са доближи до него. С ръка обгърна стройната му талия.

— Харесва ми да те докосвам — прошепна тя. Ръката й шареше по гърба му, наслаждавайки се на очертанията на твърдите му, очертани мускули. — Топъл и силен.

— И на мен ми харесва. Толкова си мека! Много мека. Сладка. — Той отново я целуна лекичко и сънливо по веждата, а после по върха на носа. Тя усети как тялото му се изпълва с напрежение.

— Колби? — Тя мушна крак между неговите и той тутакси стегна бедрата си, обгръщайки я като във вериги.

— Скъпа — прошепна той и намери устните й. Даяна открехна устни в знак на покана към топлото си тяло. След това те не проговориха.

Целувките на Колби станаха яростни и жадни. Даяна инстинктивно му отвръщаше. Тя желаеше тази негова ярост, знаеше, че никога не би я насочил срещу нея, че с този мъж е в безопасност.

Страстта завладя Даяна неусетно и я потопи в див водовъртеж, който не отстъпваше по сила на бурята навън. Колби стегна прегръдката си. Търкулна се на гръб и я повлече със себе си. После вкопчи ръце в косите й.