Джейн Кренц - Сънят

— Добре съм — неясно рече тя, — но мисля, че не съм така скроена. Не разбирам как хората си избират такова нещо за хоби през целия си живот. Какво, според теб, получават?

— Възможността да успокоят ужасените си приятелки.

— Той нежно захапа ухото й.

— Колби, защо е толкова тъмно тук? Да не би слънцето да залязва вече?

Внезапно той вдигна глава и погледна към входа на пещерата. Във външното помещение беше далеч по-тъмно сега, отколкото преди няколко минути, когато влязоха. През воала от вода вече не се процеждаха слабите слънчеви лъчи.

— Не, слънцето все още не залязва. Твърде рано е. — Колби я пусна и намръщено тръгна към входа. — Единствено бурята може да е причина за тази внезапна тъмнина — извика той през рева на водата.

— Буря ли? Но изобщо нямаше такива прогнози, дори за дъжд. — Тя го последва до изхода и надзърна навън. Стената от падаща вода пред тях беше добила стоманеносив цвят.

— Остани тук за малко — извика Колби. — Искам да видя какво е положението навън. — Той стъпи върху ръба и се придвижи по пътеката до място, откъдето можеше да вижда през мъглата. Даяна видя как вятърът развяваше косата му, а водата плющеше върху дъждобрана му. Той се върна разтревожен.

— Какво има? — попита Даяна.

— Навън бурята се е развихрила. Трябва да се е появила съвсем внезапно. — Истинска подла лятна гръмотевична буря. Водата така се лее, че човек не може да каже къде свършва водопадът и къде започва дъждът. А и вятърът е ураганен. Трябва да почакаме, докато се проясни и тогава да вървим по ръба.

— Но ръбът и без това е мокър от пръските на водопада. Още малко вода няма да ни навреди?

— Не е само дъждът, вятърът е ураганен. Ако те духне, може да те събори. Дори и да минем по пътеката, нямам желание да вървя зад водата, когато трещят светкавици.

В потвърждение на обясненията му, навън изтрещя гръм, по-силен и от водопада, а миг след това на отсрещната страна на каскадата проблесна мигновена светлина.

Тя тутакси изчезна и леещата се вода сега изглеждаше още по-тъмна.

— Може и да си прав — неохотно рече Даяна. Тя отстъпи от входа. — Според теб, колко дълго ще продължи?

— Не би трябвало да е за дълго. Тези летни бури са зловещи, но кратки, — спокойно отвърна Колби. — Хайде, да намерим местенце, където да седнем и да почакаме. — Той я поведе към дъното на главното помещение, където можеха да разговарят нормално.

Колби се настани на една удобна издатина и нагласи фенера да осветява пространството около тях, без да го държи. Даяна се сгуши до него, усещайки хлад заради мокрите си крака.

— Тъй като се налага да си правим компания през следващите няколко минути — рече Колби спокойно, — защо не ми обясниш каква е истинската причина, поради която синът ми те посети днес?

Тя го погледна неодобрително.

— Не обичам да тормозя мъжете.

Погледът на Колби стана сериозен.

— Той ми е син, не забравяй това! Имам право да знам какво става.

— Нищо не става, както се изразяваш. — Даяна леко се размърда върху твърдата скала, за да се настани по-удобно. Тя се взря в стената от ревяща вода.

— Чуй ме, Даяна…

— Колби, искаш ли независим и спонтанен съвет?

— Не, по дяволите, не искам. — Той се поколеба и хвърли шепа камъчета по пода на пещерата. — Какъв съвет?

— Ако бях на твое място, нямаше да притискам Брандън толкова точно в този момент. Можеш да го накараш да вземе решение, което всъщност не иска да взима.

— Той вече е решил. Или си мисли, че е така. Ще променя решението му, дори и да е за последно. — Колби подхвърли още камъчета.

— Мисля, че не е съвсем убеден за женитбата — замислено каза Даяна. — Според мен Робин го тласка към това. Той се тревожи за нея заради отношенията й с родителите й. Освен това, го привлича. Иска да й достави удоволствие, но не мисля, че наистина иска да се жени. Поне не на този етап. Колби я погледна остро.

— Съгласен съм, че може би малката Робин настоява, но какво те кара да смяташ, че Брандън не е толкова навит?

— Много прилича на теб — простичко отвърна Даяна.

— Очевидно. Твърдо е решил да направи същите грешки като мен на деветнадесет. Но какво общо има това, по дяволите?

— Колби, не това имах пред вид — търпеливо каза тя. — Когато преди няколко дни се появи Брандън, той каза, че с Робин възнамеряват да се женят.

— Е, и?

— Е, ти така ли би съобщил новината, ако си твърдо решен да се жениш? Дори на крехката възраст деветнадесет, когато си взел решение да се ожениш за Синтия, ти не си го съобщил така безлично. Предполагам, че просто си заявил на всички, че ще се жениш, независимо дали им харесва или не. Ти не би спорил за това и със сигурност не би се тревожил толкова много да получиш одобрението на родителите си.