Джейн Кренц - Сънят

Час по-късно настъпи нощта. Бурята беше по-яростна от всякога.

Поне нямаше слънчева светлина, от която водопадът ставаше кървавочервен, рече си Даяна навъсено. Човек трябва да е благодарен и на дребната милост.

— Изглежда решението е взето вместо нас — кротко каза Колби. Той посегна и включи единия фенер. — Другият да стои изключен, докато този се изтощи.

Даяна скочи на крака и забърза към предната част на пещерата. Посрещна я непроницаема тъмнина и пръски вода. Отвъд входа тя чуваше неумолимия рев на водопада. Колби имаше право. Никой разумен човек не би дръзнал да изпробва пътеката, потопена във водопада като тази.

Тя въздъхна, примири се, че ще прекара нощта в пещерата „Окованата жена“ и нещастна се запъти към дъното при влажните скали. Тя се блъсна в Колби, които се изправи зад нея. Той обви с ръце талията й и наведе глава, за да я целуне окуражително по косите.

— Всичко ще е наред, скъпа.

— Вече ми е студено.

— Ще постелем дъждобрана ти и моя шлифер на пода. Така ще бъдем на сухо, поне известно време. Нямаме огън, но можеш ли да допуснеш, че не мога да се погрижа за моето момиче. — Той бръкна в шлифера си и извади пакет бисквити и два сандвича със сирене. Даяна тутакси се почувства по-добре.

— Откъде ги взе?

— Мушнах ги в последния момент, тъй като си помислих, че може да пожелаеш да хапнеш, преди да се спуснем надолу.

— Моят герой! — възкликна тя с възхищение. — И аз имам какво да ти покажа. — Тя посегна към джоба на панталоните си и извади няколко влажни кърпички за лице.

— Какво ще правим с това? Ще си избършем ръцете след хранене ли?

— Не точно. Хрумна ми, че може да потрябват за нещо друго.

— Възнамеряваш да хванеш настинка ли?

— Не, нямам такива намерения. Наистина, Колби. Да ти имам въображението. Да виждаш санитарен възел тук наблизо?

Тогава той разбра.

— А, схващам.

— Най-после.

Те изядоха бисквитите и сандвичите със сирене за по-малко от три минути.

— А сега ни трябва бутилка добро вино в допълнение към тази изискана вечеря — отбеляза Колби, докато поглъщаше последните трохички от бисквитите.

— Е, поне и на двамата не ни се наложи да готвим тази вечер — отбеляза Даяна, стараейки се да гледа на ситуацията от положителната й страна. — Мисля, че Спектър ще е добре.

— Като се има пред вид колко малко му трябва да излезе навън на дъжда.

— Знае къде е задната веранда. Може да спи там. Но Брандън и Робин ще се тревожат за нас.

— Сигурно ще си помислят, че бурята ме е хванала при теб и съм решил да пренощувам при теб. — Колби млъкна и изруга на ум. — Затова пък, те тази вечер са напълно свободни да се забавляват, нали?

Даяна разбра намека му. Не беше трудно да се проследи мисълта му.

— Престани да се притесняваш — нежно го посъветва тя. — Ако спят заедно, значи спят заедно. Нищо не можеш да направиш.

— Знам. Просто стискам палци Брандън да е внимавал в лекциите ми за контрол върху раждаемостта.

— Ха. Можеш само да стискаш палци. А сега престани да се дразниш. Нека да решим къде да постелем този дъждобран. — Даяна скочи на крака.

Колби я погледна, очите му изглеждаха бдителни на слабата светлина на прожектора.

— Не бих искал да наблягам на този факт, но си е така, във вътрешната част на пещерата е по-сухо. И по-топло. Затова последния път прекарах нощта там.

— Там не ми харесва — веднага отвърна Даяна. — Не че и отвън ми харесва, но предпочитам тук. — Тя се взря в пода на главното помещение и се опита да намери сухо местенце. Безполезно беше. — Може би е по-удобно да прекараме нощта като седим.

— Съмнявам се.

— Тогава измисли нещо, по дяволите!

Той вдигна вежди.

— Ти наистина си на ръба, нали? Дай да видя този твой дъждобран.

Тя безмълвно му го подаде. За няколко минути той го разстели върху едно сравнително сухо местенце на камъните. Постели и собствения си шлифер, за да разшири терена за спане, после седна върху дъждобрана и започна да събува мокрите си обувки. Вдигна поглед, за да разбере защо тя се бавеше и не го последва. Усмихна й се и протегна ръка.

— Скъпа, по-добро няма да намерим. Сядай тук и да се опитаме да поспим малко.

— Няма да мога да мигна тази нощ.

— Разбира се, че ще поспиш. Събуй обувките си и изсуши краката си. Така ще е по-добре.

Тя го остави да й свали спортните обувки и наистина се оказа, че има право. Нещата изглеждаха по-поносими със сухи крака. Щом свърши, той легна, придърпа нозете й между своите и я гушна като бебе.