Джейн Кренц - Сънят

Колби остана неподвижен. Погледът му беше замислен.

— Права си.

— Както споменах, според мен, синът ти доста много прилича на теб. Ако беше настървен за брак, той щеше да съобщи за намерението си, че ще се жени, а не че мисли за това. И ако ти го огорчеше, той не би идвал да спори. До сега двамата с Робин да са отпрашили към Рено.

В продължение на няколко секунди Колби се взираше в нея.

— И защо се мотае наоколо и се опитва да ме убеди, че е готов за брак?

— Вероятно защото търси начин да се измъкне от ситуацията, а не знае как да го направи, без да нарани момичето, което обича толкова много. Той се чувства като в капан. Безспорно инстинктът му го изпраща при теб, защото се надява да му помогнеш да се измъкне. Ти си му баща, а той е научил много от теб през годините. Държи на мнението ти. Но да му крещиш насреща, че няма начин да се ожени за Робин, не върши работа. Подходът ти е погрешен.

— Защо? Ако иска разрешение, нека да й каже, че баща му не одобрява брака им.

Даяна въздъхна.

— За да признае пред себе си и Робин, че на деветнадесет той нищо не може да направи без разрешение от баща си? Хайде, Колби. Знаеш какво представлява мъжкото его. И ти си имаш едно.

Колби тихичко изруга. Той се облегна на влажната стена, придърпа единия си крак и го обви с ръка. Погледът му изгаряше Даяна.

— Става заплетено — рече той. Тя лекичко му се усмихна.

— Не съвсем. Просто помисли логично. Имам предчувствие, че синът ти е попаднал в необичайна зависимост. Харесва Робин, но не е готов да се ожени за когото и да било, и дълбоко в душата си той го знае.

— Какво иска от мен?

— Той дойде, за да говори с теб. Търси твоята мъдрост, логика и опит, за да я използва, докато избере своя път през лабиринта, в който се намира. Но не желае някой да му крещи. Не иска да изпада в ситуация, в която е принуден да си признае, че ти все още му казваш какво да прави. Притиснеш ли го до стената, той ще намери начин, за да ти покаже колко е независим.

— Искаш да кажеш, че ако продължа да му крещя, той ще се ожени за Робин само, за да ми покаже, че може и сам да взема решения.

— Така виждам аз нещата — тихо отвърна Даяна. — Може и да греша. Ти, разбира се, го познаваш много по-добре от мен. Но определено имам чувството, че не е толкова ентусиазиран да се жени.

— И ако аз се успокоя и престана да му крещя, мога да успея да му помогна да се измъкне от ситуацията? Може и да имаш право, Даяна. Има някакъв смисъл в това. Проблемът е, че не знам дали съм способен да остана спокоен и да проявя разум по отношение на това. Всеки път, когато го погледна, виждам себе си как съм на път да повторя проклетата грешка, и единственото нещо, което ми идва на ум, е да направя всичко, за да я предотвратя.

— Ако е решил да направи тази грешка, не можеш да направиш кой знае какво, Колби. Харесва ли ти или не, на деветнадесет той е вече мъж.

— Трябва да въведат закон, който да забранява на деветнадесетгодишните да постъпват като мъже.

Даяна се засмя.

— Представям си как би реагирал на това изявление, ако отново беше на деветнадесет.

— Разбрах гледната ти точка. — Той прокара ръка през мократа си коса. — Каква бъркотия. — Колби се изправи и неспокойно отиде до предната част на пещерата. С ръце на бедрата си, той се огледа.

— Там вън няма да стане по-светло, нали? — извика Даяна от дъното на пещерата.

— Няма. — Той се обърна и се върна до скалата, където седеше. — По-лошо от всякога. Даяна, ако не се измъкнем оттук до падането на нощта, може да се наложи да пренощуваме тук. Не ми се иска да те водя по ръба в тъмнината, дори и да имаме прожектори.

— Какво?

— Не се ужасявай толкова. Ще е малко хладно и влажно, да не говорим, че ще е и неудобно, но ще преживеем.

Но Даяна истински се ужаси. Перспективата да прекара нощта в пещерата „Окованата жена“ я разтърси.

— Не можем да останем тук, Колби. Нямаме нито храна… нито одеяла, нито кибрит.

— Не бързай да се тревожиш, преди да се е наложило да вземаме решение.

— Тревожа се! — почти извика тя.

— Ами недей.

— Лесно ти е на теб. Няма да остана тук през нощта и това е.

— Скъпа, опитвам се да ти обясня, че може би нямаш избор.

— Ще си намеря избор — мрачно го информира тя. — Имам прожектор и ще се оправя по пътеката дори и сама, ако е необходимо.

— Ще се оправиш, друг път — рече той доста тихо.

Тя го погледна смутено и замислено.

— И изключи фенера. Може да ни потрябва по-късно. Няма смисъл да изтощаваме батериите сега.