Джейн Кренц - Сънят

Тя усещаше напористите му движения към нея и плъзна ръце под ризата му. Харесваше й да го усеща. Не можеше да му се наслади. Цялото й тяло тържествуваше, защото само той, докато я люби, можеше да й достави тази радост.

Искаше да се доближи до него, да се слее с него, да го обича.

Когато той съблече ризата й и я захвърли настрана, тя му отвърна по същия начин. Ризата му падна на пода на пещерата. Той разкопчаваше панталоните й, а ръцете му нежно обхождаха гладките й бедра, когато и последната дреха от тялото й беше съблечена.

Тя се плъзна под него. Той дишаше тежко, докато Даяна лекичко целуваше широките му гърди.

Когато разкопча дънките му, Колби впи ръце в косите й. Той безмълвно надигна бедрата си към нея и тя усети пълната сила на възбудата му. Посегна към отворения цип на дънките му и нежно притисна длан към напрегнатата му плът. Колби изстена от сладкото мъчение. След миг той я повдигна и я постави на гръб. Изправи се над нея и дълго изучава голото й тяло на бледата светлина от фенера. Ръката му бавно преброди бедрото й и достигна до бликащата топлина, знак за силата на нейното желание.

Той нежно я погали с пръсти и Даяна си помисли, че ще експлодира. След миг я докосна с език и разбра, че е възбудена до краен предел.

Светът се завъртя край нея. Тялото й беше екзотичен инструмент, с който само Колби умееше да борави. Тя се вкопчи в него, извиваше снага и стенеше, изразявайки желанията на своята женственост.

Най-после той се доближи, потъна в нея толкова дълбоко, че я изпълни. Нажежената взаимна страст избухна и ги заля. Те се сляха в една безбрежна вселена.

Даяна напълно се отдаде, както го прави само влюбената жена, когато знае, че е намерила подходящия партньор. Цялостно отдадена на страстта си и любовника си. Такава капитулация завинаги обвързва завоевателя.

Този път всичко беше, както подобава. Този път те бяха създадени един за друг. Този път тя се почувства свободна да даде всичко, което той никога не би могъл да вземе със сила. И тя му го дари охотно, от сърце, защото знаеше, че най-после е настъпил моментът.

Сега миналото, настоящето и бъдещето се сляха в едно.

Даяна простена и Колби изпи вика й с устни.

След края и двамата мълчаха. Заспаха уморени в прегръдка.

Той бавно се облече, докато я наблюдаваше на мъждукащата светлина на фенера как се събужда. Мислеше си какво ли ще каже тя за дивата страст, връхлетяла ги като буря през нощта.

Дали ще се ядоса от лекомислието му? Или ще се затвори в онази своя яростна независимост и ще се държи сякаш нищо не се е случило?

Не беше сън, той беше достатъчно откровен пред себе си, за да си го признае, но във всичко това имаше нещо странно и присъщо на съня. Дали той първи да проговори?

Не, няма, реши Колби. Нека тя да отвори дума, ако желае. Нека сама реши дали да каже нещо, ако изобщо нещо трябва да се казва. Случилото се беше съвсем непредвидено. Никой нямаше вина. И двамата носеха отговорност за това.

Колби знаеше, че търси извинения, но не ги намираше. И двамата нямаха извинение, освен вековната неконтролируема страст, която се промъкна бързичко и ги изненада, докато бяха във владенията на съня. Въвлече ги в разтърсващ пожар на сетивата, след което ги остави на течението и ги потопи отново в царството на съня.

Страстта така го беше завладяла, че той забрави да използва малкото пакетче в джоба си. Но и тя не се сети.

А това означаваше, че Даяна може и да е забременяла.

Колби недоумяваше защо тази мисъл не го тревожеше. Би трябвало да си гризе ноктите от притеснение. Откакто беше на деветнадесет не беше му се налагало да се притеснява за такова нещо.

Знаеше, че тя ще се разстрои. Може би и малко ще се уплаши. Дори и на нейната възраст тя не можеше да не се притеснява. Може би е по-добре той да започне разговора.

Но какво би могъл да каже? Съжалявам, забравих? Събудих се посред нощ, а ти беше в прегръдките ми в една пещера и трябваше да те притежавам, и нищо на света не можеше да ме спре?

Защото така виждаше той ситуацията. На неговата възраст такова извинение не струваше усилието да се произнася.

Даяна се размърда и отвори очи. Обърна поглед към бледата светлина на прожектора, опитвайки се да разбере къде се намира.

— Колби?

— Тук съм, скъпа. — Той се наведе и целуна голото й рамо. — И ти ли си така схваната като мен?

— Не бих могла да седна, камо ли да вървя.

Той се усмихна с облекчение, че тя нямаше намерение от сутринта да му се кара, макар че си го заслужаваше. Но спокойствието й малко го подразни. Нима тя щеше да загърби всичко? Даяна можеше да бъде и упорита. Истинска амазонка.