Джейн Кренц - Сънят

Влезе в къщата и чу, че вратата на стаята, в която спеше Робин на горния етаж се затваря. След няколко секунди Брандън бавно заслиза по стълбите към кухнята като се прозяваше. Беше облечен в тениска и дънки. Беше бос и закопчаваше колана на панталоните си.

Всички добри намерения на Колби се изпариха яко дим.

— Ако нямаш достатъчно акъл да държиш панталоните си закопчани, докато си с нея, надявам се, че поне ти стига акълът да вземаш предпазни мерки.

Брандън стъписано се спря на стълбите.

— Татко… не чух джипа. Кога се върна? Къде беше снощи? Чудехме се какво се е случило.

— Изглежда не си прекарал много време в тревоги. — Колби нахлу в кухнята и напълни стария чайник на леля Джес. Постави го на котлона и се зае да бърка нес кафе в една голяма чаша. Усещаше, че Брандън продължава да стои неловко на вратата.

— Помислих си, че може би си при Даяна — измърмори момчето.

Колби се постара да овладее гнева си.

— С нея бях. Застигна ни буря в пещерата зад водопада „Окованата жена“. Наложи се да пренощуваме там. — Той се обърна. — По дяволите, Брандън, имаш ли представа какви рискове поемаш?

— Може би не поемам по-големи рискове, отколкото вие с Даяна — рязко отвърна Брандън.

Колби премигна при спомена за нощта.

— Използваш ли нещо? — грубо попита той. — Или разчиташ на Робин?

Брандън се изчерви.

— Господи, татко.

— Просто ми отговори, става ли?

— Вземам предпазни мерки. Не се тревожи, нищо не рискуваме. След всички онези книги, които си ми чел, и след всички разговори по темата, как бих могъл да забравя?

— Понякога е толкова лесно да забравиш. Повярвай ми, добре знам.

Чайникът взе да писука. Колби го сне от котлона и си наля вряла вода в чашата. Прекалено лесно.

— Толкова те е страх, че ще направя същата грешка като теб, че не виждаш по-далеч от това, нали? — Брандън се облегна на масата и после седна на един стол.

— Да, точно това ме плаши.

— Какво му е лошото да се ожени човек на моята възраст? — попита Брандън.

Колби отново взе да губи самообладание. Тогава му хрумна, че ако теорията на Даяна беше правилна, въпросът на сина му сигурно беше основателен повод за разумна дискусия, а не предизвикателство. С неимоверно усилие той овладя гнева си.

— Искаш ли малко кафе?

Брандън учудено го погледна.

— Да.

Колби приготви още една чаша нес кафе и я занесе до масата. Седна срещу сина си и се загледа в яркото и светло утро за миг.

— Наистина ли искаш да знаеш кое е лошото да се ожениш на твоята възраст?

Брандън въртеше чашата в ръцете си с изражение, което подсказваше, че вече съжалява за въпроса си.

— Знам, че е малко трудно да завършваш училище и да си женен, но…

— Трудно ли? — Колби се облегна напред с лакти върху масата. — Искаш да разбереш какво значи трудно? Ще ти кажа. Трудно означава да се чудиш откъде да плащаш наема, когато току-що си загубил работата си и не можеш да си намериш друга, защото нямаш никакъв опит, нито дипломи. Трудно означава да се притесняваш за младата си съпруга, която започва да скучае и става неспокойна, след като премине вълнението от брака и тя трябва да си седи у дома, докато приятелките й ходят на срещи.

— Татко.

— Трудно означава да ти се иска да идеш да караш сърф с останалите момчета, вместо да търсиш друга работа и да забавляваш съпругата си, която вече си мисли, че не е трябвало да се омъжва, тъй като бракът не е толкова забавен, колкото тя си е представяла. Трудно означава да се притесняваш за обриви от памперсите, за треска посред нощ, за това, че детето не спира да плаче и на теб ти се струва, че ще полудееш.

— Но, татко…

— Но знаеш ли кое е най-трудното нещо? Това е мисълта, че си се оженил, преди наистина да си разбрал какво точно искаш от една жена. Мисълта, че сексът не е всичко, макар че на деветнадесет ти се струва най-важното нещо на света. Мисълта, че си направил грешка и че няма връщане назад.

Брандън го погледна.

— Така ли е било с теб?

Колби глътна малко кафе.

— Да, така беше с мен.

— И смяташ, че така ще е и с мен.

— Мисля, че така ще е за всеки, който се жени прекалено млад.

За миг настъпи тишина.

— Според Робин нещата ще потръгнат.

— Така ли мисли? Откъде знае?

— Не знам. — Брандън се надвеси над кафето си. — Тя наистина иска да се омъжи.

— А ти какво мислиш? — попита направо Колби. Брандън неспокойно вдигна рамене.

— Понякога си мисля, че е добре. Аз наистина я харесвам, татко.

— Това е очевидно. Но наистина ли ти харесва идеята да се ожениш?