Джейн Кренц - Сънят

— Може би има право що се отнася до факта, че Маргарет Фулбрук не желае да те вижда. Не бих искала да наблягам на това, Брандън, но си струва да се замислиш. Тя е възрастна и очевидно огорчена. Може би не влага разум в цялата тази ситуация. — Спомняйки си как Маргарет Фулбрук се отнесе към Колби в пощата, Даяна беше съвсем сигурна, че тази жена не се отнасяше съвсем разумно към зет си и внука си.

Ревът на някакъв джип заглуши отговора на Брандън. Спектър скочи на крак и отвърна с ръмжене.

— Това трябва да е баща ти — рече Даяна, леко развеселена. — Спектър издава такива звуци, само когато Колби е наоколо.

— По дяволите. — Брандън бързо се изправи. — Извинете, но се надявах, че татко няма да ме открие тук. Нали няма да му кажете какво ви помолих? Ще се разбеснее, ако си помисли, че ви въвличам, а и без това вече е достатъчно ядосан.

Даяна забеляза неспокойния поглед на Брандън и го съжали.

— Не се тревожи — увери го тя, дочувайки как Колби изкачваше две стъпала наведнъж. — Считам нашия разговор за поверителен.

— Благодаря. — Това беше огромно облекчение за Брандън. — Господи, вашето куче наистина не харесва баща ми. Погледнете го.

Спектър се втурна напред. С нокти дращеше по дървения под, докато обикаляше напред-назад в ъгъла, после се отправи към коридора. Стигна до входната врата, точно когато се отваряше.

— Проклето куче. — Колби внесе раздразнението си в кухнята. — Кога, по дяволите, ще се научиш, че имам право да съм тук, колкото и ти. Махай се от пътя ми, долна твар. Даяна.

— Насам, Колби.

Тя го погледна с усмивка, когато той влезе в кухнята, без да обръща внимание на Спектър, който заплашително ръмжеше в петите му. Колби спря поглед върху Даяна, но в следващия момент видя сина си.

— Какво, по дяволите, правиш тук, Брандън?

— Просто се отби да ме поздрави — обясни Даяна. — Достатъчно, Спектър. Направи, каквото можа. Спокойно, момчето ми. Легни. И сама мога да се оправя.

Спектър излая неодобрително и се пльосна под кухненската маса. От скривалището, което сам си избра, не преставаше да държи Колби под око.

— Някой ден с това куче ще трябва да се изясним. Къде е Робин? — Колби отвори хладилника свойски и си взе чай с лед.

— В къщата е и чете една твоя книга. Тя наистина харесва книгите ти, татко. — В гласа на Брандън се долавяше едва ли не болезнена нетърпеливост.

Колби изсумтя и се подпря на мивката с поглед, насочен към Даяна.

— Къде ходи днес следобед?

Тя го удостои с твърде изненадан поглед.

— Как разбра, че съм ходила някъде?

— Капакът на двигателя е още топъл. Самият двигател е горещ. — Той постави чая с лед обратно на масичката.

— Е, доста си наблюдателен — измънка Даяна. — Може би е по-добре да пишеш кримки вместо романи на ужасите. Всъщност, отидох до водопада „Окованата жена“.

— Защо?

Тя вдигна рамо.

— Не знам. Просто исках да изляза за малко, а това място ми се стори интересно.

— Водопадите виждат ли се в далечината, когато влизаш в града? — попита Брандън.

Колби кимна.

— С Робин си пригответе вечерята сами. Или идете в града да вечеряте в някое кафене. С Даяна ще сме заети.

— Разбира се, татко. — Брандън се изправи и хвърли празната кутия в коша за боклук. — Ще се видим по-късно, Даяна. Беше ми приятно да си поговорим.

— Довиждане, Брандън. Благодаря, че се отби.

Спектър го изпрати до вратата, махайки приятелски с опашка. Колби гледаше как синът му си тръгва. Когато входната врата се затвори, той се обърна към Даяна.

— Да сме наясно. Какво правеше той тук?

Даяна се намръщи.

— Казах ти вече. Просто се отби на гости.

— Без скъпоценната си приятелка за ръчичка? Не виждам логиката. Сигурно е искал нещо. Да не би да искаше да упражниш сладкото гласче на разума върху мен? Да ме накараш да осъзная какво бижу е Робин, и колко е хубаво да се оженят двамата?

Очевидно Колби познаваше сина си твърде добре. Но Даяна се сети за обещанието си към Брандън.

— Няма значение какво искаше Брандън. Аз искам нещо.

Той свъси вежди.

— Какво?

Тя се подпря с лакът на масата и постави брадичка на ръката си.

— Колби, бих искала да видя пещерата зад водопада „Окованата жена“.

Той се стресна.

— Искаш да влезеш в пещерата? Защо?

— Не знам. Предполагам, от любопитство. Може би ми е скучно да седя тук и да работя над резюмето си ден след ден. Изглежда водопадът е една от местните забележителности, а аз нали съм туристка това лято? Ще ми я покажеш ли?