Джейн Кренц - Сънят

— Все още го мразя — измърмори Еди. — Но след като татко умря, това място остана на мен, а и Кларк ми даде тази работа в бензиностанцията. Какво трябваше да направя?

— Не знам — каза Колби откровено. Не му допадаше жалостта в гласа на Еди и тутакси се почувства виновен за реакцията си. Животът на Еди не беше лесен.

— По дяволите, ти не можеш да разбереш. Ти имаше късмет. Не попадна в капан в това място като мен.

— Да. — Колби реши, че късметът има разнообразни прикрити проявления.

— Винаги си излизал на повърхността. — Еди замлъкна за миг. — Днес видях хлапето ти в града. Познах го веднага щом влезе в бензиностанцията. Прилича на теб, но има очите на семейство Фулбрук, нали?

— Да. Има очите на Синтия.

— Ще го представиш ли на старата госпожа Фулбрук?

Колби леко присви устни.

— Шегуваш ли се? Видя го, когато се роди, и тогава заяви, че не желае да го вижда повече.

— Прочетох една от книгите ти. „Шокиращо…“, какво беше. — Спунър отвори още една кутия с бира.

Колби беше леко изненадан.

— Така ли? Мислех, че не обичаш да четеш.

— Телевизията обикновено е по-интересна от книгите, особено сега, когато Сам дава под наем филми в хранителния магазин. Взех си видео, а старият Сам има няколко парчета, които държи под щанда.

— Разбирам. Очевидно иска да е в крак с времето. Какво те накара да прочетеш „Шокиращата долина“?

— Не знам. Предполагам, че ми беше любопитно да разбера с какво се занимаваш. Хората не можеха да повярват, че ти си я писал. Първата седмица, когато я донесоха в магазина, Беси трябва да е продала поне стотина броя. По нейните думи всички в града искали да я прочетат. Може би се притесняваха, че сигурно си разказал за някои от местните хора в книгата.

Колби не успя да потисне мрачното си удовлетворение.

— Това беше първата ми книга, която попадна в основните класации за бестселъри.

— Стана ли богат?

Колби се усмихна.

— Не точно, но признавам, че някои неща за мен и Брандън се промениха.

— Винаги съм си представял, че от нас двамата, ти ще успееш.

Колби се подразни от горчивината и примирението в гласа му.

— Еди, и за теб не е твърде късно. Нямаш задължения. Нямаш жена и деца, които да те обвързват. Ти си само на четиридесет и една. Защо не се махнеш от този град и не пробваш някъде другаде?

— Разбира се. И какво да правя, например?

— Първокласен механик си. Винаги си разбирал от коли. Можеш да си намериш работа в Сиатъл или Портланд, или някъде в Калифорния. Добрите механици навсякъде ги търсят, особено от тези, които имат международни компании. По дяволите, някое от тези момчета може да те вземе на договор само, за да поддържаш БМВ-тата или мерцедесите им.

— Казах ти, Колби. Вече се опитах да се измъкна оттук. Нещата винаги се провалят. Никакво чудо не ме е навестявало, както е при теб.

— Няма никакво чудо, Еди.

— Кого се опитваш да заблудиш? Винаги си имал успехи. Не можех да повярвам, че си накарал Синтия Фулбрук да се омъжи за теб. Най-богатото и най-хубавото момиче в града. Никой не можеше да повярва. Месеци след като двамата си тръгнахте, хората говореха за това. Старата госпожа Фулбрук и мъжът й се надуваха, беснееха и те проклинаха под път и над път. Тогава старият Фулбрук хвърли топа и чухме, че Синтия загинала при автомобилна катастрофа. Оттогава старата госпожа Фулбрук не е същата. Да й е за урок, на старата вещица. Все си мислеше, че фамилията Фулбрук е по-добра от останалите хора.

Колби насочи внимание към една стара гума, която лежеше в предния двор. Не искаше да мисли за Маргарет Фулбрук.

— Кога почина баща ти?

— В годината, когато напуснах казармата. Пиян до козирката, както обикновено. Излязъл на лов и паднал от върха на водопада „Окованата жена“. Не е кой знае каква загуба. Да ти кажа право, малко се изненадах, че си е направил труда да остави къщата на мен. Разбира се, на кого другиго да я остави?

— Така си е. Ти си единственият му роднина. — Колби си спомни копелето, което беше баща на Еди. Когато беше пиян, ставаше много агресивен. Като малък Еди често страдаше от това.

Колкото и ексцентричен да беше животът му с леля Джес, колкото и емоционално пренебрегнат да се е чувствал той, докато Джес следваше творческите си търсения в поезията, поне никога не е бил подлаган на физическо насилие като Спунър.

Еди привърши бирата си.

— Все още ли мразиш този град, както преди?

— Да — отвърна Колби. — Все още го мразя.

— Защо се върна?

— Търсех място, за да завърша книгата, върху която работя. И реших, че е време да се отърва от къщата на леля Джес. Твърде много неприятности ми създава да я давам на туристи през лятото.