Джейн Кренц - Сънят

— Двама млади глупаци, искаш да кажеш. Лесно ти е да останеш спокойна. Не ти трябва да се справяш с това. — Той мушна пръсти в косите й. — Брак. Не мога да повярвам. След всичко, на което научих това хлапе. След всичките уроци, които му дадох, да не се обвързва с първата красавица, която се появи на пътя му. По дяволите, Даяна, какво ще правя?

— Не знам — отвърна нежно Даяна и му наля чаша бренди. Спектър замислено наблюдаваше. Тя му подхвърли една кучешка бисквита.

— Не мога да го оставя да го направи. Ще съсипе целия си живот. А го очаква голямо бъдеще. Последното нещо, от което има нужда, е да се обремени със съпруга и може би няколко деца. Трябва да го накарам да го разбере. Не мога да го оставя да направи същата глупава грешка като мен.

— Спри да крачиш, Колби, Спектър става неспокоен.

Колби изруга на ум и погълна половината бренди от чашата. Мълчаливо се загледа в Даяна.

— Нямах представа колко си разстроена от положението си в „Карутърс и Йейл“

Тя отпи от брендито си замислено.

— Ще си намеря друга работа. Имам контакти в бизнес средите. Имам и завидна професионална кариера. Все нещо ще се появи.

— Сега говориш много спокойно, но когато по време на вечерята Брандън започна темата, стана ясно, че си минала през ада. Наистина дълбоко те е засегнало. Истинско бедствие за кариерата ти, нали?

— Такива неща се случват в бизнеса.

— Този твой шеф, Арон Краун, защити ли те?

— Арон ме увери, че е направил всичко възможно да защити позицията ми. Даде ми възможно най-добрата препоръка. Опита се да убеди ръководството, че е добре да спазят обещанието си за справедливо отношение към жените в управлението. Но висшето ръководство не се огъваше.

— Обзалагам се, че през цялото това време ти си се държала изключително хладнокръвно. Без сълзи. Без ярост. Без емоционални сцени и без обвинения.

— Едно от първите неща, които една жена научава в бизнеса, е че мъжете не уважават, да не говорим, че не разбират, типичните женски емоции, както ги наричат. За бизнес имиджа на една жена е много важно да не плаче, нито да губи самообладание в присъствието на мъжете, с които или за които работи.

— Може би управата на „Карутърс и Йейл“ би проявила поне малко уважение към някого, чиито ръце ги притискат за гушата. Ще ми се да опитам. Може би аз ще ги убедя да проявяват малко повече гъвкавост. Нямат никакво право да постъпват така с теб.

Спектър изръмжа в отговор на прокрадналата се искрена ярост в думите на Колби.

— Благодаря за съчувствието, момчета — усмихна се Даяна.

— Защо не ми обясни по-рано какво се е случило в „Карутърс и Йейл“? — Колби вдигна ръка, преди тя да успее да отговори. — Няма значение. Ти вече ми каза защо. Вината си е моя. Аз не те попитах.

— Това е мой проблем. Няма причини да се товариш с него.

Той я погледна отблизо.

— Даяна, ти си най-сдържаната жена, която някога съм срещал.

— Мисля, че съм сдържана не повече от теб.

Той се замисли над думите й.

— Имаме няколко общи неща помежду си. — Той отново закрачи. — По дяволите, как ми се иска да прекарам нощта с теб.

— Връщаш се да играеш ролята на пазител на морала?

— Не ми се присмивай. Точно това ще направя. — Колби прокара ръка по стената и изгълта остатъка от брендито си. После се взря в тъмнината. — Мислиш ли, че той спи с нея?

Даяна беше стъписана.

— Как бих могла да знам? Ти си негов баща, а си и мъж. Какво мислиш?

— Не мога да кажа със сигурност. Може би не желая да знам със сигурност. По дяволите, Даяна, ами ако тя забременее от него, и ако и той е толкова глупав, колкото мен на неговите години?

— Предполагам, че освен, че си научил Брандън да готви и да се държи добре, си го запознал с нещата от живота и как да се грижи за себе си и жената до него.

— Шегуваш ли се? Нямах намерение да го оставя да расте и да вярва на обичайните изопачени клюки, недоразумения и митични глупости, които едно момче прихваща от приятелчетата си. Внуших му тези истини, когато беше достатъчно порасъл, за да разбере, че малките момиченца са различни.

— Как предпочетоха да спят? — попита Даяна. — В една или в две спални?

— Не им дадох възможност да избират. Сложих ги в отделни стаи, веднага щом се прибрахме в къщата на леля Джес.

Даяна искрено се развесели, като си представи физиономиите на младежите.

— Горкият Колби. Съжалявам — рече тя, когато той я погледна намръщено. — Сигурно не е толкова смешно за теб.

Колби отлепи плавно гръб от стената пристъпи напред, за да остави чашата си и протегна ръка, за да я накара да се изправи.