Джейн Кренц - Сънят

— Знаех, че ми изглеждат познати. Това са очите на Маргарет Фулбрук.

— Може би. Скъпа, не желая да говорим за очите на Брандън. Както казах, канех се да се самопоканя на вечеря.

— Както обикновено?

— Точно така. Както обикновено. Но сега се налага да променим плановете си.

— Не знаех, че имаме планове.

— Даяна, не ме гледай с тези ококорени и учудени очи. Напомняш ми за кучето си. — Даяна се усмихна и въздъхна. Колби се наведе да вкуси задоволството по меките й устни. — Е, тогава — рече той след миг, — както споменах, налага се да променим плановете си. Ела при мен довечера. С Брандън ще спретнем една вечеря.

— Брандън знае ли да готви?

— Разбира се. Научих го да чете готварските книги.

Даяна въпросително се усмихна.

— Знаеш ли, Колби, смятам, че си бил много добър баща.

— Понякога най-доброто нещо, което можеш да кажеш за един баща, е че е оцелял заедно с детето. Какво ще кажеш за една вечеря довечера?

— Как мога да устоя на изкушението да готвиш за мен отново? — Тя леко го целуна. — Снощи бях много впечатлена. Беше прав за салатата „Цезар“. Най-добрата в света е.

— Нали ти казах? Ще се видим в пет. Остави кучето в дома си.

Даяна направи, каквото й каза Колби и остави Спектър в къщата. Той не беше особено ентусиазиран от това решение и малко след като пристигна у Колби, самата Даяна започна да си задава въпроса дали постъпи правилно като го остави.

Спектър поне ставаше за поддържане на разговор, ако не за друго, и на Даяна й беше ясно, че малката компания имаше нужда от подобна незначителна тема. Определено между Колби и сина му тлееше напрежение.

— Свършено тако — отбеляза Даяна по средата на вечерята, когато разговорът замря. Опита се да се усмихне на Робин, удостоявайки я с усмивка, която жените една на друга си разменят. — Не мислиш ли, че кухнята така им отива на мъжете?

Робин премигна, в погледа, който отправи към Брандън, се четеше неувереност.

— Не знам — измънка тя и захапа една тортила.

Даяна възобнови опитите си.

— Брандън, салцата е превъзходна. По-гореща е от тротоара през август. Ти или Колби я приготви?

— Татко я направи. — Брандън й се усмихна бързо и смутено, и вежливо продължи в нейния дух — Той я обича толкова гореща, че едва ли не да подпали купата.

— Брандън направи пълнежа на месото — тихо рече Колби и се зае да си приготви още едно тако. Започна да редува пластове месо, сирене, маруля, домати и салата. Думите му последваха няколкоминутно мълчание.

— Чудесно — бързо вметна Даяна. — Някоя късметлийка ще се уреди със страхотен съпруг. Представи си, че и тя умее да готви.

Изведнъж осъзна, че е направила голям гаф. Ако до преди малко тишината тегнеше над масата, сега просто смазваше всичко наоколо. Робин се беше взряла в чинията си, а долната й устна трепереше. По необясними причини Брандън изглеждаше мрачен. А Колби седеше на главното място на масата и яростно поглъщаше тако.

Даяна си помисли да стане и да си тръгне веднага. Не желаеше да участва в кавгите на семейство Савагар. Но нещо в наранените сини очи на Робин Ламбер я накара да остане. Ако наистина се задаваше неприятност, нямаше да е честно да остави бедното момиче само с Колби и сина му.

Внезапно Брандън блъсна чашата си с кола върху масата.

— Странно е, че споменавате брак, госпожице Прентис — рече той. — С Робин сме дошли тук най-вече да кажем на татко, че възнамеряваме да се оженим, преди да тръгнем на училище през есента.

Нищо чудно, че Колби изглеждаше така, сякаш щеше да експлодира.

— Разбирам — ведро отвърна Даяна. — Колко интересно. — Нищо друго не й дойде на ум.

— Татко не е на същото мнение — каза Брандън.

Колби пусна последното парче от тако в чинията си и закова заканителен поглед в сина си.

— Мисля, че идеята е дяволски глупава. Ето това е мнението ми.

Погледът на Робин се замрежи от сълзи. Лицето на Брандън се стегна.

Даяна премигна. Ръкавицата беше хвърлена. Знаеше, че на нея и на бедната Робин им предстоеше да станат свидетели на внушителна разпра между двамата мъже.

— Извинете — рече тя и бързо се надигна. — Мисля, че не желая да слушам това. Робин, искаш ли да дойдеш с мен? Няма нужда да слушаме как тези двамата тук се карат.

— Седни — процеди Колби.

— Има ли поне една основателна причина? — предизвика го Даяна.

Колби си пое дълбоко въздух. Беше очевидно, че правеше свръхчовешки усилия да не избухне.

— С Брандън ще обсъдим въпроса по-късно. Сега не е нито моментът, нито мястото.