Джейн Кренц - Сънят

— Ето, Колби. — Бърнис побърза да му подаде един дълъг, бял плик с адрес на изпращача.

Чек. Колби си помисли дали някога ще преодолее в себе си онова чувство на внезапно вълнение винаги, когато някой му плащаше в брой за дадена негова книга.

— Даяна, имаш късмет. — Колби размаха плика пред нея. — Мисля, че мога да си позволя да те нахраня довечера. — Той се запъти към нея, широко усмихнат, но тутакси спря, когато вратите на пощата се отвориха навътре и през тях влязоха двама новодошли.

— Здравей, татко.

— Брандън. — Колби се взря в слабичкия, тъмнокос млад мъж с кафяви очи, който стоеше на вратата. Последният човек, когото очакваше да види тази сутрин, беше синът му. — Какво, по дяволите, правиш тук? Би трябвало да си в Портланд и да работиш там.

Брандън Савагар направи няколко крачки навътре. Закрилнически беше прегърнал раменете на поразяващо красива синеока червенокоска, която имаше вид на деветнадесет годишна.

— Изненада — отвърна Брандън с едва ли не агресивна веселост. — В ресторанта, където работех, стана пожар. И го затвориха за две седмици. Ето защо реших да дойда да те видя. Когато попитах човека на бензиностанцията през улицата за къщата ти, той ми каза, че си тук.

— Да, разбира се. Радвам се да те видя. — Колби осъзна, че Даяна го наблюдава с явен интерес. Той бързо се съвзе и ги представи:

— Даяна, това е синът ми, Брандън. Брандън, запознай се с Даяна Прентис. Тя е… Една приятелка.

— Здравей, Брандън — тихо отвърна Даяна.

Брандън погледна баща си.

— Татко, това е, една моя приятелка. Робин Ламбер. Запознай се с баща ми.

— Толкова се вълнувам да се запозная с вас господин Савагар — обади се Робин тихо и срамежливо. Сините й очи пронизваха Колби. — Чела съм всичките ви книги. Фантастични са.

Колби я погледна, усещайки особеното изражение на решителност в очите на сина си. Сърцето му се сви. Имаше ужасно предчувствие. Отказваше да го приеме. Няма защо да изпада в паника. Просто още една от приятелките на Брандън. Най-малкото момичето имаше добър вкус към литературата.

— Здравей, Робин. Радвам се, че харесваш книгите ми. — Той погледна Даяна и в очите й съзря смях.

— Поздравления, Робин, ти се изрази съвсем точно — отбеляза Даяна. — Боя се, че когато за първи път срещнах Колби, нямах ни най-малка представа кой е той. Никога през живота си не бях чела роман на ужасите.

— И все още не е прочела — намеси се Колби. — Едва се справя с половината от „Шокиращата долина“.

Робин изглеждаше изненадана.

— Но това е една от най-добрите му книги.

— Точно така — сериозно отвърна Брандън, не скривайки, че се гордее с баща си. — „Шокиращата долина“ е начело на всички основни класации за бестселъри. Това беше големият удар на татко.

— Достатъчно — извика Даяна. — Предавам се. Признавам, че що се отнася до приказки на ужасите, съм ужасно невежа. Кълна се, че ще довърша книгата, дори и да ме плаши до смърт.

— Хайде — рече Колби и хвана Даяна за ръка, — да се махаме оттук. Брандън, вие двамата с Робин можете да ме последвате до къщата на леля Джес. Ще се видим след няколко минути. Искам да поговоря с Даяна.

— Добре, татко. Ще те чакаме в колата. — Брандън кимна към елегантната двуместна мазда, която Колби му беше купил, след като синът му завърши колеж.

Колби се намръщи, докато гледаше танцуващата червена опашка на момичето, което вървеше към колата с Брандън.

— Само деветнадесетгодишните изглеждат толкова добре в дънки — лаконично заключи Даяна. — Но не си въобразявай. Тя е твърде млада за теб.

— Кажи го пак — измърмори Колби. — Твърде млада е и за Брандън. Или пък той е твърде млад за нея. Не знам кое точно.

— Изглеждат на еднаква възраст.

— В това е целият проблем. Те са просто деца. — Той се облегна на шофьорската врата на буика и леко поглади с пръсти раменете на Даяна. — А сега за довечера.

Спектър тутакси започна да ръмжи застрашително. Кучето се облегна на стъклото и показа носа си навън, а зъбите му се доближиха твърде много до бедрото на Колби. Той бързо се отдръпна от колата.

— Глупаво куче.

Спектър отново изръмжа, доволен, че накара Колби да се премести.

— Ей, вие двамата, я не се обиждайте — предупреди Даяна.

— Кажи го на него — посъветва я Колби. — Слушай. Исках да се самопоканя за вечеря, но изглежда си имам компания.

— Брандън много прилича на теб. Освен в очите.

— Има очите на майка си — нетърпеливо отвърна Колби.

Даяна сключи пръсти.