Джейн Кренц - Сънят

Но той изпитваше дълбоко удовлетворение, че успяваше да я накара да тръпне в обятията му.

— По дяволите.

Ако продължаваше да мисли за нея, щеше да се побърка. Трябваше да завърши една глава днес. Колби запамети текста на екрана и се изправи. Работеше от шест часа. Беше време да прибере пощата си. Ако отидеше в пощата към десет и петнадесет, сигурно щеше да срещне Даяна и можеха да изпият по едно кафе заедно. После можеха да кроят планове за вечерта.

Двадесет минути по-късно той се усмихна, докато паркираше пред пощенската станция. Даяна вече беше там. Усмивката му помръкна щом се сети за писмото, което тя беше получила вчера. Надяваше се, че друго такова от шефа й нямаше да има. Колби прочете достатъчно от съдържанието, за да разбере, че не го харесва.

Не би харесал никой мъж, който си мислеше, че може да пише на Даяна така приятелски и фамилиарно. Този идиот умоляваше Даяна да се върне на предишната си работа и нещо в тона на молбата наистина подразни Колби. Арон Краун звучеше така, сякаш имаше претенции към Даяна или права над нея.

Колби се измъкна от джипа и мина покрай буика на Даяна. От предната седалка Спектър го изгаряше с поглед.

— Откажи се, голямо, грозно куче, нищо не можеш да направиш. Аз дойдох, за да остана.

Колби чу, че Спектър изръмжа.

— Хей, Савагар!

Колби се обърна щом долови познатия глас. От отсрещната страна на улицата му махаше Еди Спунър. Колби отвърна на поздрава му.

— Добро утро, Еди. Как я караш?

Еди нехайно огледа улицата и после прекоси. Беше облечен в обичайните си дрехи, износен работен комбинезон и тежки боти. На главата си носеше шапка с козирка. В този миг бършеше ръцете си в един мазен парцал. Усмивката на лицето му беше обнадеждаваща.

— Не се оплаквам — рече Еди. — Очаквах те тази сутрин. Какво ще кажеш за една бира, както си говорихме?

Колби мислено въздъхна, но си рече, че не може повече да отлага. Двадесет години бяха много време, но никак не можеше да забрави, че на времето Спунър беше най-близкият му приятел във Фулбрук Корнърс.

— Разбира се, Еди. Добре звучи.

— Намини довечера към къщи. Свършвам работа в пет.

Последното нещо, което му си искаше на Колби, беше да си пропилява вечерта на маса с Еди Спунър. Имаше далеч по-интересни планове.

— Ами, тази вечер съм зает, Еди.

— Пак онази Прентис, нали? Мисля, че те разбирам. Наистина изглежда засукана. Много готина с тези върховни дрехи. Но обзалагам се, че е голям залък за…

— Мери си приказките, Спунър.

Еди премигна, стъписан от острото предупреждение. После усмивката му се разтегна и с ръце показа, че е съгласен.

— Добре, добре, ясно. Без обиди. Е, кога да се видим за бирата? Стари приятелю, има доста неща да си кажем. Утре имам свободен ден.

Колби реши, че е най-добре да уговори час и да приключи с това.

— Така. Да кажем, утре. Аз работя преди обяд. Следобед ще намина у вас. Бирата ще е от мен. Става ли?

— Разбира се. Екстра — съгласи се Спунър радостно. — До утре.

— Да. — Колби гледаше как Спунър пресича улицата. Всички в града, говореха преди, че от Еди Спунър нищо няма да излезе. Но същото казваха и за Колби Савагар.

Относно Колби грешаха, а и Еди успяваше да се задържи на работа с пълен работен ден, така че може би не бяха прави и за него. Очевидно Спунър не получаваше шефска заплата, но не живееше и от подаяния. Браво.

Така им се пада на тези копелета, нека видят, че грешат. Нито Колби, нито Спунър свършиха в затвора. А и на улицата не живеят, въпреки всичките предсказания на клюкарите.

Това общо минало някак ги правеше близки. Ще пийне бира с Еди и това е. Може би няколко бири.

Даяна го чакаше пред пощата. Тя тъкмо пъхаше куп писма в голямата си кожена дамска чанта. Колби се опита да разчете няколко адреса на изпращачите, но не беше достатъчно близко.

— Здравей, скъпа — рече той, докато вървеше право към нея. После я целуна в устата пред очите на Бърнис и цял куп постоянни посетители на пощата. — Трябва да престанем да се срещаме така.

Страните на Даяна леко порозовяха. Тя разбра. Той предявяваше явни претенции към нея. Ако все още в града имаше човек, който не знаеше, че може би Колби спи с тази жена от Портланд, заела мястото на Мартин за през лятото, днес следобед със сигурност щеше да научи. Колби остана доволен като видя руменината по бузите на жертвата си и се усмихна.

— Здравей, Колби — отвърна Даяна с издайнически угоднически тон. — Как си тази сутрин?

— Познай — предложи й той, съзнателно влагайки чувствено задоволство в думите си. Приближи се до гишето. — Здравей, Бърнис. Има ли нещо за мен?