Джейн Кренц - Сънят

Даяна се надигна на пръсти и бързо целуна едната му страна.

— Кой — тихо попита тя, — кой прелъсти днес следобед?

— Кого — поправи я той с усмивка. — Въпросът е кой кого прелъсти. Обърни внимание. Ние писателите отбираме от граматика и тем подобни.

— Впечатлена съм, но това не е отговор на въпроса ми. — Даяна мина край него и включи осветлението. Ако не друго чувственото преживяване следобед със сигурност провокира игривото настроение у Колби Савагар. Тя осъзна, че досега не беше го виждала в такова настроение.

— Съжалявам, забравих. Какъв беше въпросът?

— Сега се измъкваш.

— От какво?

— От въпроса.

— Като споменаваш въпроси, искам да ти задам един. Тя се спря до кухненската врата, усещайки, че той се мотае зад нея в коридора. С любопитство извърна поглед. Колби разглеждаше писмото и плика, които тя беше оставила до вазата с цветята на масичката.

— Какъв е въпросът ти? — остро попита Даяна.

Той вдигна поглед, игривостта в изражението му се беше изпарила.

— Кой е Арон Краун? — каза той и метна писмото на другия край на масата.

— Шефът ми — бавно отвърна тя. — Или по-точно, бившият ми шеф.

Колби я последва в кухнята.

— Защо ти пише?

Тя вдигна рамене, преструвайки се, че не забелязва лекото напрежение в гласа му. Извади от хладилника една маруля.

— По две причини, предполагам. Първо, защото работихме заедно доста дълго, и второ, защото иска веднага да се върна на старата си работа в „Карутърс и Йейл“.

— И да се занимаваш със счетоводство, както преди да вземеш отпуск ли?

— Да. — Колби не беше проявил особен интерес към работата й. Имаше съвсем смътна представа как се прехранва и не осъзнаваше колко много значеше кариерата й за нея. Може би не го беше грижа. — Да видим ще забъркаш ли една салата. Ще отворя някакво вино и ще налея чашите.

— Мислех, че мъжът трябва да отвори виното и да седи, докато жената мие зеленчуците.

— Отдавам ти заслуженото за това, че си някак освободен. — Тя пъхна отварачката в шишето.

Колби вдигна марулята със замислен поглед. — Каза, че си взела отпуск, защото не си получила очакваното повишение.

— Точно така. Веднага щях да напусна, но Арон ме убеди да си дам малко време и да премисля нещата. Каза, че доста години вече работя твърде усилено.

— Никога не си споменавала този Арон.

— Не съм ли?

— Не, Даяна, не си. Престани да играеш игрички с мен. Прочетох първите няколко абзаца на писмото на масичката в коридора. Краун направо те умолява да се върнеш и да работиш за него. Сигурна ли си, че той не е нещо повече от твой шеф?

Даяна седна на един кухненски стол и подпря нозете си на стола срещу нея. Отпи от виното си, потупа Спектър по главата и се замисли за Арон.

С общо добър външен вид, приятно облекло и привлекателност, Арон сигурно щеше да успее да се издигне в корпоративната империя „Карутърс и Йейл“. И наистина бързо се беше изкачил по стълбицата, докато Даяна Прентис беше наоколо, за да му помага да изглежда добре. Интересно как ли се справя сам.

— Не — тихо отвърна тя. — Арон никога не е бил нещо повече от мой шеф.

Настъпи мълчание, докато Колби късаше марулята.

— Сега започвам да разбирам — каза той най-после.

— Какво?

— Има толкова неща, които не знам за теб.

Даяна се усмихна в чашата си с вино.

— Искаш да кажеш, че сега, когато постигна, каквото търсеше с мен, най-после започваш да се интересуваш от мен?

— Винаги казвам, всяко нещо по реда си. Умея да степенувам приоритетите и повярвай ми, да правя любов с теб беше на първо място в списъка. Къде държиш зехтина и оцета?

— Във второто шкафче вдясно.

Когато Колби отвори не където трябва, Спектър се заинтригува и го предупреди с ръмжене.

— Какво му става сега, по дяволите? — попита Колби.

— Току-що отвори шкафа, където държа кучешката му храна. Може би ти няма доверие, докато се въртиш около храната му.

— Може би не трябва да ми се доверява. Ние сме врагове. — Колби леко се усмихна и затвори вратичката на шкафа. — Интересува ме само дали ти ми имаш доверие или не. Вярваш ли ми, Даяна?

Тя отпи от виното си и се загледа в него.

— Все още не те познавам много добре.

— Опитваш се да избегнеш въпроса. — Той се наведе през плота, облицован с плочки, и взе чашата, която тя беше наляла за него.

Даяна си пое дълбоко въздух.

— Сигурно донякъде ти имам доверие, в противен случай нямаше да направя това, което направих с теб днес следобед.

Колби кимна със задоволство.