Джейн Кренц - Сънят

— Колби?

Но той беше стигнал до равнината в подножието, където беше паркиран джипа, и вниманието му беше насочено към други неща.

— Погледни идиотското си куче — каза той с отвращение, докато крачеше към колата. — Настанил се на предната седалка като цар. Какъв непукист.

— Обичаш ли мен, обичай и кучето ми — с лекота, някак, без да се замисля рече Даяна. Едва когато Колби я погледна с въпросителен поглед, тя осъзна какво е изрекла.

— Да се договорим — бавно и провлачено каза той. — С теб ще правя любов, а кучето ти ще понасям.

— Да се надяваме, че и то има желание да те понася за още известно време. Спектър е много своенравен. — Даяна се мушна в джипа и отмести кучето на задната седалка. То се подчини охотно. Тя се надяваше, че премествайки огромното и космато тяло на животното е успяла да прикрие леката си червенина.

Колко дълго Колби ще има желание да прави любов с нея? И колко време тя ще се самозалъгва с мисълта, че правенето на любов е съвсем истинско, за да си струва компромисът?

— Тук ли си устройвал среднощните надбягвания? — попита Даяна, когато Колби изкара джипа на Ривър Роуд.

— Да, тук. Спечелих много пара тук.

Даяна сбърчи вежди с неодобрение и се загледа в тесния, криволичещ път, който следваше реката.

— Но този път е много опасен за високи скорости. Ако човек изгуби контрол над колата, тя отива в реката.

— Даяна, сладка и невинна, не ми се иска да ти го казвам, но самият факт, че пътят е опасен, носи тръпката. Именно затова побеждавах повечето пъти. Никой не познаваше пътя като мен. Проучвал съм като истински изследовател всеки завой и всяка права отсечка.

— По някакъв начин си представям как го правиш.

— Знаех точно с каква скорост да вляза във всеки завой и точно кога да форсирам. Надбягванията обикновено стартираха на около миля оттук и финишираха при водопада. Ако до този остър завой на пътя до моста не съумявах да взривя състезанието, почти винаги ги губех при чупката до водопада.

— Тийнейджърските ти години със сигурност са били доста по-вълнуващи от моите — измърмори Даяна. — Но не ми се ще да си правиш труда да ми ги възкресяваш. Нещо против да намалиш?

Колби й отправи поглед, пълен с извинение.

— Съжалявам. — Той отпусна педала за газта. — Притеснява ли те начинът ми на шофиране?

— Не съвсем — открито отвърна тя. — Винаги имаш вид на човек, който напълно владее ситуацията. — Това беше самата истина. Поразяваше я спокойствието и прецизността му зад волана. — Просто съм свикнала на малко по-умерени скорости.

— Търсиш умереност, получаваш умереност. — Усмихна й се той. — Тази вечер желанията ти са заповед за мен.

— Утешително е да го чуя. Поразително е как малко секс променя настроението на мъжа.

— Малкото секс с теб днес следобед е най-добрият секс, който съм преживявал.

Даяна почувства топлината от червенината и тръпките, които все още вълнуваха тялото й. Беше се гмурнала в торнадо и беше оцеляла, но не мислеше, че ще си остане същата.

По целия път до къщата на Даяна Спектър седеше отзад, увесил глава над рамото на Колби. Езикът на кучето висеше между зъбите му и оттам се стичаше плътна слюнка. Когато джипът спря на малката автомобилна алея, върху дънковата риза на Колби се беше образувало голямо влажно петно.

— Знаеш ли — рече Даяна, — според мен това е знак, че той вече те приема.

Колби изпепели с поглед кучето, което от своя страна го удостои с поразително невинно изражение.

— Не, Даяна, това не е знак, че започва да ме приема, а начин подло да ми покаже колко много ме ненавижда. Знае, че губи битката, затова предприема партизанска война.

— Говориш като параноик.

— Убеден съм, че човек никога не трябва да се подценява врагът. — Той се качи по стъпалата на входната площадка и отвори външната врата. — Ще ме поканиш ли на вечеря?

Тя се засмя:

— Не ти ли е хрумвало, че започваш да ставаш муфтаджия като кучето ми?

— Спектър те обича само, защото знаеш как да отваряш кутия кучешка храна. А аз, от друга страна, обичам не само гозбите ти, колкото и скромно да е менюто ти, аз съм луд по тялото ти.

— А къде е мястото на възхитителният ми ум в цялата тази работа?

— Скъпа, две от три не е зле. Изобщо не се оплаквам.

— Ах, ти шовинист такъв. — Тя игриво го мушна в ребрата, наслаждавайки се на гърча му от престорената болка. — Искаш ли да вечеряш тук тази вечер? Сготви си сам.

— Изморяваш се само ти да готвиш ли? Опасявах се, че ще се стигне дотам — рече Колби примирено и тъжно. — Не биваше да те оставям да ме прелъстиш днес следобед. Трябваше да се досетя, че щом разбереш, че съм твой, ще ме пренебрегнеш и ще ме обидиш.