Джейн Кренц - Сънят

Колби кимна.

— Така гласи историята. — Той леко подскочи към една издатина в скалата, за да не налети върху Спектър, който припкаше пред него. — Пази се от пътя ми, проклето куче, — измуча Колби през зъби.

Спектър не го удостои с внимание.

— Престани да обиждаш кучето ми и разкажи историята до края — настоя Даяна.

Колби протегна ръка назад да я успокои.

— Ами, залостил я в пещерата и й казал, че ще излезе оттам, само ако зачене.

— Колко ужасно.

— Всеки ден преди залез-слънце идвал при нея. Носел й храна и я любил, след което я оставял сама в тъмнината.

— Искаш да кажеш, че я насилвал ежедневно.

Колби замислено вдигна вежди.

— Да, вероятно до там се стигало, защото жената продължавала да отказва да забременее. А след време дори започнала да отказва да яде храната, която той й носил. През цялото време крояла планове да се измъкне от нежелания си съпруг. Една вечер решила, че е настъпил моментът.

Даяна вдигна поглед.

— Да избяга?

— Не — мрачно отвърна Колби. — Да убие война. Престорила се, че се предава. Той с такова облекчение си помислил, че най-после е прекършил съпротивата й, че явно забравил с кого си има работа. В припряността си да зачене син, станал невнимателен. Непростимо невнимателен, като се има пред вид, че бил опитен войн.

— Какво се случило?

— Жената се добрала до ловния му нож и го пробола точно, когато той достигал „гранде финал е“.

— Ранила го смъртно, докато той бил върху нея — заключи Даяна в почуда и страхопочитание. — Каква жена.

— Историята не е свършила още — предупреди Колби. — Споменах ти, че няма щастлив край.

— Разкажи я докрай — подкани го Даяна, нетърпелива да чуе завършека.

— Войнът умрял в краката й, а кръвта му се стичала през входа на пещерата и се смесила с водопада. С последен дъх той проклел жената. Казал й, че духът й ще остане прикован в пещерата завинаги, ако не зачене и не роди дете там.

— После той хвърлил топа, а тя успяла да излезе от пещерата? — рече Даяна.

— Не забравяй, че била окована. Нямало начин да се освободи, след като вече била убила война. Там умряла. Легендата разказва, че духът й е все още затворен в пещерата. В края на краищата, каква е вероятността да се създаде и роди дете в пещерата „Окованата жена“?

— Почти никаква, предполагам. — Даяна извърна поглед към непроницаемата водна завеса, опитвайки се да си представи скритата пещера зад стената от падаща вода. Смущаващо беше дори само да си я представи. — И това ли е краят на историята?

— Повече или по-малко. Но доколкото помня, децата от околността винаги са се забавлявали да се плашат до смърт с клюки, че окованата жена все още чака в пещерата. Казват, че ще убие всеки мъж, осмелил се да влезе в пещерата. На теория, ножът на съпруга й е все още у нея, нали?

— А възрастните какво казват?

— Повечето не го взимат на сериозно, естествено. Но когато се случи нещо странно или тревожно в околностите на Фулбрук Корнърс, можеш да се обзаложиш, че мнозина са склонни да обвиняват неспокойния дух на жената в пещерата.

— Виждам, че и ти си бил едно от децата, които са се връзвали на тази история — рече Даяна мрачно. После замълча. — Кажи ми. Рискувал ли си някога да влезеш в пещерата?

Погледът му не издаваше мислите му.

— А ти как мислиш?

Тя наклони глава настрани, размишлявайки върху въпроса.

— Мисля, че сигурно си се опитал. Не би могъл да устоиш на предизвикателството. Все пак, нали си бил най-твърдоглавото дете в града! Длъжен си бил да оправдаеш славата си на такъв.

Колби иронично се усмихна.

— Права си. Като тийнейджър прекарах една нощ в пещерата. Трябваше двамата с Еди Спунър да го направим. Но когато падна нощта и водопадът стана червен, Спунър изгуби кураж. Предложи да си направим лагер край реката и да пренощуваме там.

— Но ти остана, разбира се.

— Трябваше — отвърна Колби с престорена скромност. — Както каза, трябваше да оправдая славата си.

— Беше ли уплашен?

Усмивката му изчезна.

— Ще ти кажа истината. Не съм го казвал на никого, дори на Еди Спунър. Никога през живота си не съм бил толкова уплашен, както онази нощ. Другият път, когато бях почти толкова ужасен, беше нощта, в която Брандън имаше треска и вдигна температура четиридесет градуса. Наложи се да го заведа спешно в болницата. Но този страх е различен от преживяването ми в пещерата „Окованата жена“.

Даяна беше поразена от силата на признанието му. Имаше чувството, че току-що е надзърнала в най-тъмното и най-съкровеното ъгълче в душата на Колби.