Джейн Кренц - Сънят

— Значи това е великата сага на Колби Савагар и град Фулбрук Корнърс?

Той я погледна.

— Това е.

— Мисля, че разбирам защо не си си направил труда да се върнеш тук досега.

Острият поглед на Колби не напускаше лицето й.

— Отговорих ли на въпросите ти?

Даяна почувства топлина по лицето си. Тя извърна поглед.

— Да, отговори ми.

— И аз имам няколко въпроса — тихо рече Колби. Доволна, че най-после той демонстрира интерес към потеклото й, тя го погледна.

— Така ли?

— Повечето от тях могат да почакат.

— О. — Тя странно се разочарова.

— Всички, с изключение на един. — Колби протегна ръка и нежно я повали на гърдите си. — И той е доста директен въпрос. Трябва единствено да отговориш простичко с „да“ или „не“.

Инстинктивно Даяна се опита да намери равновесие. Тя се разположи върху него, лицата им бяха много близо едно до друго.

— Да или не, Даяна?

Ревът на водопада нахлу в ушите й, а топлото ухание на затоплените от слънцето дърва, я обгърнаха. Приказни облачета мъгла, същества от светлина и вълшебства изригваха над главите им. Единият й крак, обут в дънки се провря между бедрата на Колби и остана там. Тялото му беше силно, стегнато и безкрайно гостоприемно. Очите му бяха езера от сив огън, в очакване да избухне.

Даяна осъзна истината — влюбваше се.

— Да — прошепна тя и наведе глава да го целуне.

Не помнеше да се е чувствал така пулсиращ от живот. Всеки миг щеше да избухне в пламъци. Кръвта пулсираше във вените му, а болката в слабините му беше едва ли не непоносима.

Колби се притисна към жената в обятията му страстно, сякаш се боеше, че тя ще се изплъзне отново, както го беше правила всеки друг път, когато той се опитваше да я притежава.

Но този път тя не се съпротивляваше. Не се опитваше да се отдръпне. Тя му се отдаваше и от тази мисъл главата му се замая. Най-после тялото му щеше да получи отговор на всички горещи и яростни въпроси.

— Даяна, скъпа, желая те от толкова дълго време. Започвах да се побърквам.

Той вкуси отворените й устни, подсилвайки собствения си апетит. Обгърна нозете й, притискайки я силно към себе си. После плъзна ръце под ризата й и проследи грациозната линия на гърба. Беше топла и толкова женствена. Колби простена, усещайки как желанието го раздира като горящ въглен.

Понечи да откопчае копчетата на ризата й и с бързи и нетърпеливи движения изхлузи дрехата през главата й. Намери закопчалката на сутиена й и го разкопча. Меките й нежно заоблени гърди изпълниха дланите му и той притисна бедра към топлото й тяло. Кожата й беше нежна, копринена. Никога нямаше да й се насити.

— Колби, Колби, моля те. Да, моля те, точно така. Караш ме да се чувствам толкова добре.

Пленен от реакцията й, Колби разтърка с длан зърната й. Усети ги твърди и стегнати, изпълнени с желание. Не му беше достатъчно да ги докосва само. Той я изтегли нагоре върху гърдите си и захапа едното зърно.

— Да — без дъх рече тя.

През тялото й премина трепет. Колби стегна прегръдката си и с езика си предизвика у нея още един трепет на желание. Мисълта, че я кара да реагира така страстно наливаше масло в огъня, който го изгаряше.

Тя дращеше по дрехите му, разкопчаваше копчета и със замах отстрани дънковата му риза. И нейните, и неговите пръсти трепереха. Ръцете й бродеха по гърдите му. Когато тя наведе глава и докосна едното му зърно с върха на езика си, Колби простена силно.

Той намери с ръце ципа на дънките й и го отвори. Промуши ръка в оскъдното й бельо. Вкопчи пръсти в копринената материя, която скриваше тайните й.

Даяна изви тяло и тихо извика. Той не се спря дотук и когато усети топлата роса между нозете си, остана без дъх.

— Любима. Ти ме желаеш. Кажи ми го. Разкажи ми. — Нежно насочи палеца си и пръстите й се забиха в раменете му.

— Желая те.

— Погледни ме — настоя той като внимателно влезе в нея отново. — Отвори очи и го кажи.

Дългите й мигли се вдигнаха и разкриха златистите, зелените и сините нюанси на очите й.

— Толкова те желая, Колби. Никога досега не съм се чувствала по този начин.

Откровеността й го разтърси.

— И с мен е така — дрезгаво призна той. — Желая те повече от каквото и да било на този свят.

Той смъкна дънките й и я положи да легне на гръб. После коленичи, разкопча колана си и се освободи от панталоните. За миг той се поколеба, когато тя го погледна. Проблесна непозната искра на несигурността. Той отчаяно искаше да я удовлетвори. Искаше да й достави удоволствие. Тогава забеляза дълбокото, женско възхищение в погледа й и усети във вените си върховно облекчение. Тя харесваше това, което виждаше.