Джейн Кренц - Сънят

— Пиша за ужасите, не за романтиката.

— Това не е извинение — рязко отвърна тя.

— Време е и двамата да престанем да се държим като двойка тийнейджъри. И двамата нямаме нужда от повторение на миналата нощ.

— Ще сключа още една сделка с теб — каза Даяна. — Ако ти не споменаваш миналата нощ оттук нататък, и аз няма да я споменавам.

Колби вдигна рамене.

— Както искаш, стига да не се опитваш да сложиш край на това, което се случва между нас. Още малко картофки?

— Мисля, че Спектър изяде последните.

Колби погледна недоволно спящото куче.

— Скоро с това чудовище ще имаме сериозен разговор.

— Като споменаваш сериозен разговор…

— Да?

— Разкажи ми за Маргарет Фулбрук.

— Обещах ти, че ще ти дам няколко отговора, нали?

— Да, обеща ми.

Колби отпи още една глътка бира.

— Няма кой знае какво за казване. Бях женен за Синтия Фулбрук. Автоматично, тази стара кранта ми стана тъща.

— Какво се случи със Синтия?

— Почина.

— О, съжалявам.

— Маргарет Фулбрук винаги ме е обвинявала за смъртта на Синтия. Освен всичко друго. — Устните на Колби се стегнаха. — Може би трябва да започна от начало.

— Слушам те.

Той си пое дъх и отново премести поглед към градчето под водопада.

— Майка ми и леля Джес са родени във Фулбрук Корнърс. И както казват местните хора, произхождат от другата страна на водопада. — Той мрачно се усмихна и посочи към множество покриви от лявата страна на реката. — Били са закотвени тук през целия си живот. Майка ми работила в едно местно кафене и си мечтаела да се омъжи за мъж от другата страна на реката.

— А леля ти Джес?

Погледът на Колби поомекна.

— Леля Джес мечтаеше много, но не за брак, нито за местене от другата страна на реката. Тя даваше излияние на мечтите си в един неспирен поток от стихове и къси разкази, които май никога не бяха публикувани. Смяташе се за писателка, въпреки че никой друг не мислеше така, и се чувстваше задължена да живее според този образ. Беше ексцентрична, непредсказуема и непостоянна. През повечето време изглежда живееше в друг свят. Но след смъртта на мама, тя не се поколеба да ме прибере. Леля Джес беше добра с мен по свой собствен начин. И ме научи на някои неща.

— Какви например?

— Как да се грижа за себе си, най-вече. Повечето време ме оставяше да се оправям сам. И се получи. Аз пораснах с мисълта, че единственият човек, на когото можех да разчитам, бях аз самият.

— А баща ти? — предпазливо попита Даяна.

— Какво баща ми? Със сигурност така и нямах привилегията да се запозная с него. За известно време работел в някаква дъскорезница наблизо, достатъчно дълго, че майка ми да забременее от него и после изчезнал.

— О!

Колби я погледна.

— Да, май само толкова може да каже човек „О“. Така или иначе, с две думи, израснах при леля Джес. Наистина бях малко див. Бях опасният млад хулиган от другата страна на водопада. Непрестанно имах неприятности. Винаги обвиняваха мен, когато липсваха джанти на автомобилните гуми. Хората се сещаха единствено за моето име, ако на училищните забави ставаше сбиване. Шерифът Торп все мен прибираше, щом чуеше за среднощни препускания с крадени коли по „Ривър Роуд“.

— А ти, разбира се, винаги си бил невинен?

Устните му леко се извиха в нещо като усмивка.

— Разбира се, с изключение на препусканията по „Ривър Роуд“.

— Накратко, от онези момчета, за които майките ни ни предупреждаваха — отвърна Даяна закачливо.

— Страхувам се, че е така. — Колби се излегна на гръб и постави ръце под главата си.

— Е, има смисъл в това нещо — спокойно рече Даяна. — Естествено, това беше най-интересното момче. Винаги съм искала да се запозная с едно такова.

Колби премигна мързеливо.

— Но никога не ти се удаде?

— За съжаление. Никога не съм била от момичетата, които момчетата харесват. От една страна, не бях от най-хубавичките, а от друга, бях прекалено сериозна. От първия си ден в училище знаех, че трябва да излезе нещо от мен. Непрекъснато бях със заровена в книгите глава. Когато завърших гимназия, поех по бързата писта към колежа и кариерата.

— И вече не ти беше интересно момчето, което задига джанти на гумите, шофира бързо и носи дълга коса? Такъв тип момче нямаше да има място в живота, който ти предстоеше.

Даяна не му позволи да й се подиграва.

— Не знам дали такова момче щеше да се вмести. Както ти казах, така и не ми се удаде възможност да се запозная с едно от тях.

— Бъди благодарна. Можеше на осемнадесет да се окажеш бременна, както се случи със Синтия Фулбрук.