Джейн Кренц - Сънят

— Така ли? — хладно отвърна Даяна. Последното нещо, което й се искаше, бе да обсъжда отношенията си с Колби. Особено с някакъв бензинджия.

— Излиза, че Колби опитва с всяка по-засукана лека госпожица, която се появи във Фулбрук Корнърс. Винаги си е падал по засуканите. Хората приказват, че хич не му е трябвало да се цели толкова високо. Но аз винаги му казвах, по дяволите, човече, давай. Какво ще загубиш? Едно време двамата с него прекарвахме доста време в разговори за жени.

Даяна погледна отблизо човека, който пълнеше резервоара й веднъж седмично през последните няколко седмици. За първи път осъзна, че Еди Спунър беше на годините на Колби, може би с една или две по-възрастен. Порази я това, че тези двамата може би са отраснали заедно във Фулбрук Корнърс.

Откритието я изненада. Еди Спунър имаше вид на човек, който идва от свят, различен от този на Колби. Впечатлението й не се дължеше само на работните дрехи и тежките военни боти, които Спунър носеше. Нито на изтънялата му руса коса с дължина до яката. Беше нещо друго, свързано с изражението на огорчение, изписано на лицето, което някога сигурно е било красиво.

Спунър беше от хората, които цял живот обвиняваха останалите и враждебната вселена за всичко, което не потръгнеше при тях. Приличаше на човек, който е изгубил много свои мечти.

— Вие с Колби да не сте били приятели като деца? — осмели се да зададе въпроса тя.

— Разбира се. Заедно се мотаехме. Нещо като търсене на посока, след което напуснах града. Прекарах няколко години в армията и после се върнах тук. Но Колби си потърси късмета навън. Върна се едва това лято. Чудиш се защо го е направил сега? Никога не е имал високо мнение за този град, а и след онова, което направи, повечето хора в града със сигурност нямат високо мнение за него.

Даяна понечи да зададе още един въпрос. Отново я връхлетя любопитство към Колби. Но преди да отвори уста, дочу познатото ръмжене на джипа.

— Ето го. Изглежда си преценила времето много добре. — Спунър пусна чистачката в някаква кофа и се доближи до прозореца на Даяна. — Десетачка за бензина.

— Благодаря, Еди. — Даяна посегна към портмонето си, като с периферното си зрения следеше черния джип, който спря пред пощата.

Спунър взе парите и се вторачи в Спектър, който се бе настанил на дясната седалка с поглед, вперен напред.

— Сигурно това куче си го намерила там.

Спектър се прозя и показа зъбите си. Беше свикнал да го наблюдават.

— Понякога ми е за утеха — измърмори Даяна и потупа Спектър по рамото.

— Да, сама жена има нужда от куче. И аз имах куче едно време. Истинска овчарка. Но умря преди няколко години. — Спунър извърна глава, за да види как един доста стар кадилак паркира на паркинга пред пощата.

— По-добре да тръгвам — рече Даяна и завъртя ключа. — Ако бях на твое място, нямаше да се втурна веднага към пощата — посъветва я Еди. — Освен ако не искаш да се забъркаш в истинска бъркотия. — На лицето му се появи разкривена усмивка, сякаш изпитваше извратена наслада от тайната мисъл за това, което предстоеше.

— Нещо не е на ред ли? — попита Даяна направо.

— Може би. Виждаш ли онзи синия кадилак, дето тъкмо паркира?

— Да. — Колби беше изчезнал в пощата. Очевидно не беше забелязал колата й от другата страна на улицата. А ако я беше забелязал, беше избрал да не й обръща внимание. Нямаше да е лесно.

— Виждаш ли онази стара дама, която излиза от кадилака?

— Коя е тя? — нетърпеливо попита Даяна и насочи поглед към възрастната сивокоса жена с царствена осанка, която излизаше откъм дясната седалка. Помагаше и шофьорът, едър, пълен мъж на около четиридесет и пет, чийто корем напираше да скъса копчетата на ризата му.

— Това е самата госпожа Фулбрук. Семейство Фулбрук притежава почти всичко в този град още от времето на прадядо ми.

— Така ли?

Спунър сигурно беше доловил липсата на интерес от нейна страна. Той постави омазнената си длан върху покрива на буика на Даяна, наведе се и с присвити очи я погледна.

— Не знаеш нищо за високопочитаемата и всемогъща госпожа Маргарет Фулбрук, нали?

— А какво трябва да знам?

— Ами, за начало — рече Спунър провлачено, — тя е тъщата на Колби Савагар.

— Негова тъща!

— Да. Ще ти кажа още нещо. Мрази го от дъното на душата си. — Спунър отстъпи от колата, очевидно доволен, че най-после предизвика любопитството и. — Ще се видим следващата седмица, госпожице Прентис. Хубавичко си поговорихме.

— Довиждане, Еди. — Даяна потегли от бензиностанцията, усещайки замаяност. Тъща на Колби? Но Колби не беше женен.