Джейн Кренц - Сънят

— Добре — обади се тихо Колби, когато наближиха черния джип. — Спасителната операция свърши. — Той се подиря на бронята и с длан потупа купчината писма. — Трябва ли да ти благодаря?

Даяна сложи ръка над очите си и видя кадилака да напуска паркинга.

— Предполагам, че зависи от това крайно нужно ли ти беше спасение.

— Достатъчно нужно. Преди двадесет години имах разпра със старата вещица. Отвикнал съм. Но смятам, че ако се наложи мога да надвия Хари. Наистина е напълнял. Изглежда по-бавен от всякога.

— Хари е шофьорът, нали?

— Хари Гедж е момчето за всичко на Маргарет Фулбрук. Прави всичко, каквото му каже. — Колби изгуби интерес към онези двамата. — Сериозно ли говореше за пикника или беше само прикритие в спасителната операция?

Даяна си пое дъх и се стегна.

— Зависи от това, дали Маргарет Фулбрук наистина ти е тъща или това не е вярно.

Колби язвително вдигна вежди.

— Кой побърза да ти напълни главата?

— Еди Спунър от бензиностанцията — призна Даяна.

— Добрият стар Еди. Е, има право, донякъде. Ожених се за дъщерята на Маргарет Фулбрук преди двадесет години. — Той премести поглед към отдалечаващия се кадилак.

— И? — попита Даяна.

— И, какво? — Колби отново я погледна.

Даяна въздъхна:

— Все още ли си женен?

— Не.

Даяна прикри облекчението си като укорително поклати глава.

— Ако трябваше да чакам отговор от теб, то щеше да е на куково лято, нали?

Той леко се усмихна.

— А ти обичаш отговорите, нали?

— Трябва да получа няколко отговора, преди да легна с теб — отвърна тя с равен глас.

Колби не помръдна. Изражението му внезапно се оживи.

— Все още ли обмисляш подобна възможност?

— Да.

Възторг и облекчение изпълниха сивите му очи, но той само кимна веднъж.

— Ако обещаеш за пикника днес следобед, и аз обещавам да ти дам някои отговори за Маргарет Фулбрук.

— Договорихме се. — Даяна се обърна и закрачи към колата си.

— Ще те взема след час. Сложи си спортни обувки — извика Колби след нея. — Край водопада е хлъзгаво.

— Снощи се държах като магаре. Поднасям ти извиненията си, ако значат нещо. — Колби се протегна на една страна, излъчвайки неосъзната мъжка грациозност. Беше се облегнал на лакът със сгънато коляно. Замисленият му поглед се рееше към града в далечината.

Даяна седеше, кръстосала крака върху одеялото, и слушаше глухия рев на водата. Тя проследи погледа на Колби и се зае да изучава живописната картина там долу. Пътят, минаващ покрай реката през долчинката, приличаше на тънка, криволичеща панделка. Тя виждаше стария мост, който свързваше двете части на Фулбрук Корнърс. И нейната къща, както и тази на Колби можеха да се видят от едната страна на реката.

Спектър се беше изтегнал зад нея върху затоплената от слънцето скала. Беше се отказал от възможността да получи още малко чипс.

— Може би наистина се държа като магаре — съгласи се тя след миг, — но вината е сигурно отчасти и моя. Не се справих с положението много добре. Снощи, след като си тръгна, много мислих. Стигнах до заключение, че си прав. Давала съм ти смесени знаци.

Колби бавно премести поглед от долината към лицето й.

— Знаци?

Даяна си играеше с една тревичка.

— Да, знаци. Знаеш какво имам пред вид.

— Знам, да — грубо се съгласи той. — Ако не нещо друго, то поне ми е по-леко като знам, че не са били плод на въображението ми.

Даяна изви устни с леко задоволство.

— Предполагам, че при твоето въображение, трябва да внимаваш, когато тълкуваш нещата.

Колби вдигна кутията с бира и дълго пи. Погледите им се срещнаха.

— Мога да владея въображението си. Правя го през по-голямата част от времето.

— Разбирам. Трудно овладяваш хормоните си, значи. Очите му светеха на слънчевата светлина.

— И тях владея през повечето време. Но когато си наоколо, те сякаш полудяват.

Даяна захапа долната си устна, а после заговори съвсем откровено:

— Мисля, че част от мен се вълнува при мисълта за това — съвсем тихо призна тя. — Защото и аз не мога да овладея бушуващите си хормони, когато ти си наоколо. — Тя извърна поглед, неспособна да срещне неговия. — Обикновено нямам такива проблеми. Беше толкова отдавна, когато се чувствах на ръба, така, както се чувствам с теб.

— Значи, трябва да се самосъжаляваме — сухо рече Колби. — Да си легнем заедно и да внесем ред в телата си.

Даяна възкликна обидено и се облегна на лакът.

— Ти си толкова запален романтик — оплака се тя саркастично.