Джейн Кренц - Сънят

— Прекрасен си. — В погледа й светеше мекота, трепет и очарование.

— Ти също. — Той погали с ръка тялото й по цялата му дължина от гърдите до бедрата. — И ти също. О Господи, любима, съвършена си! Мека, сладка, красива. Съвършена.

Разтвори нозете й и се снижи към нея. В последния миг в замаяния му мозък проблесна искрата на разума. Спомни си за пакетчетата, които самонадеяно беше пъхнал в джоба си, преди да излезе от къщи.

— Само минутка — дрезгаво рече той.

Тя кимна с разбиране. Той се наведе и я целуна бързо, напористо. После посегна към дънките си.

Бързо и сръчно се справи с тази дребна, но съществена задача. После се приближи и привлече Даяна обратно в обятията си.

— Колби? Искам да знаеш, че аз…

Той докосна устните й с пръсти.

— Последното нещо, което ми се прави сега, е да разговарям. Толкова те желая, че ако не побързаме ще експлодирам преди изобщо да проникна в теб. Самообладанието му отиде по дяволите.

— Добре — простичко рече тя, а красивите й очи заиграха дяволито. — И аз не съм настроена да си налагам контрол. Не и сега. Колби, люби ме. Люби ме така, както ми обеща, че ще бъде първият ни път. Горещо, диво и безумно.

Той беше запленен от желанието й на сирена. Целият трепереше, докато се опитваше да задържи експлозията в себе си. Най-после навлезе в горещото й, влажно лоно и нямаше нужда да чака повече.

Колби нахлу в гостоприемната мекота, надавайки дрезгавия вик на страстта. Той усети честото й дишане и вълната, която мина през нея. Беше гореща и стегната. За миг се изплаши, че бързото нахлуване й е причинило болка. Тя драскаше раменете му.

В следващия миг Даяна се долепи до него като удавник за сламка, надигна се, за да отвърне на жадните му ритмични движения.

— Колби.

Първият път с нея се случи точно това, което си беше представял. Горещо, диво и безумно.

Съвършено.

— Много викаш.

Даяна отвори клепачи наполовина и усети как топлото слънце се процежда през дърветата и тежкия крак на Колби, възседнал бедрото й.

— Виках, нали? — попита тя, полудоволно, полузамислено.

Колби се надигна на лакът и й се усмихна.

— Заглуши дори водопада „Окованата жена“.

— Не преувеличавай. И не бъди толкова доволен от себе си. При други обстоятелства, това би било твърде смущаващо.

— Никога не би ме смутило.

— Аха. Ами ако бяхме в мотел или нещо такова?

— Какви си ги вършила преди?

— За виковете ли? — тя леко се намръщи. — Никога не е било проблем.

— Да не прекарваш много време в мотелските стаи? — невинно попита той.

— Досега не съм викала — рече тя съвсем сериозно. Не беше сигурна, че й се иска да си припомня това неоспоримо доказателство за чувствената й капитулация. Беше свикнала да се владее.

— По-добре е да свикнеш — посъветва я Колби. В очите му блестеше мъжко задоволство и очакване. — В близкото бъдеще ще има много да викаш.

— Нима?

Той погали с ръка гърдите й и се надвеси над нея.

— Да — тихо отвърна. — Точно така.

— Колби?

— Хм? — той притисна с ръка рамото й и се прозя.

— Става късно. Не след дълго ще залезе слънцето. Може би трябва да се връщаме.

— Ще поостанем още малко. Искам да ти покажа нещо.

— Водопада при залез-слънце ли? — Даяна седна и взе ризата си. Топлината на деня бързо се стопяваше. — Спомена нещо, че водата става кървава. Честно казано, не звучи толкова страхотно.

— Ще видиш. Къде е проклетото ти куче? — Колби седна и посегна към дънките си.

Плавната игра на мускулите му по тялото прикова погледа на Даяна. Неговата сила я пленяваше. Беше откликнала със страст, която надмина нея самата. Колби долови реещия й се поглед и се усмихна мързеливо, подканящо. Даяна тутакси погледна към гората и се зае да търси кучето си.

— Спектър? Ела, момчето ми. Къде си? Спектър? Ела тук!

Откъм дърветата се чу тих вой. Даяна се усмихна, когато видя кучето да излиза от гората. Определено имаше укорителен вид.

— Виж го само. Сигурно се чуди свършихме ли да си играем на двойка човеци.

Колби се изсмя.

— Мисля, че го смутихме.

— Не бих се учудила. Спектър има силно развито чувство за достойнство.

— За разлика от теб, когато изгаряш в пламъци в обятията ми. — Колби бавно я целуна. — Но беше хубаво. И имам чувството, че ще става все по-хубаво. — Той се изправи на крака и я привлече към себе си. — Побързай, облечи се. След минута-две слънцето ще застане на позиция.

Той й помогна да закопчее ризата си, след което тя чевръсто навлече дънките и спортните си обувки.