Джейн Кренц - Сънят

— Ето. Оттук се вижда най-добре. — Колби я заведе на една гранитна издатина, откъдето се откриваше чудесната гледка на громолящата вода. Мъглата изригваше във въздуха и пръскаше разчорлените коси на Даяна.

Тя погледна надолу, щом избледняващото слънце започна да обагря небето.

— Красиво е — изненадано рече тя. Отначало мъглата, а после и падащата вода придоби златист цвят. — Мислех, че е червено.

— Само гледай. — Колби се облегна напред и подпря крак в една скала.

Даяна го изгледа с любопитство, изненадана от пристъпа му на омая.

— Сигурно си го наблюдавал стотици пъти.

— Като дете идвах тук почти всяка вечер през лятото. — Той не я погледна. Цялото му внимание беше насочено към падащата вода. — Ето. Сега. Виждаш ли? Като кръв, която се излива от планината.

Даяна почувства силна хладина по гърба си, когато отново обърна поглед към водопада.

— Бога ми, имаш право — прошепна тя. — Не е за вярване.

— Това е кръвта на умиращ войн.

Искаше да го пита какво има пред вид, но моментът не беше подходящ. Тя наблюдаваше гледката с удивление, очарована като самия Колби. Златистата мъгла постепенно премина в оранжево, а после придоби тъмно червен цвят. Това продължи само един миг, и после слънцето се скри зад планината. Водопадът отново стана сиво-бял. Даяна и Колби стояха мълчаливи. После Колби протегна ръка и я прегърна през рамо.

— Интересно, нали? — попита той някак нехайно.

— Странно е — развълнувано отвърна Даяна.

Колби тихо се засмя.

— Да, странно. Не съм ли ти казвал, че зад водопада има пещера? Не се вижда заради водата, но ако човек познава пътя, може да стигне дотам.

— Пещера?

— Пещерата „Окованата жена“.

Даяна се наведе да събере остатъка от обяда им.

— Откъде произлиза името на водопада и пещерата? „Окованата жена“. Странно е.

— От една стара легенда. — Колби сгъна одеялото и тръгна надолу по стръмната пътека, където беше паркиран джипът.

— Индианска легенда?

Той поклати глава.

— Индианците я разказвали на първите заселници в района, но винаги се кълнели, че легендата не е свързана с тяхното племе. Твърдели, че преди тях съществувала друга раса. Свиреп войнствен народ, който отдавна е изчезнал.

— Легендата от онова време ли е?

— Точно така.

— Разкажи ми историята. — Даяна припкаше, за да върви в крак с Колби и под краката й хрущяха дребни камъчета. Изведнъж й се прииска да чуе разказа за водопада „Окованата жена“.

— Като дете съм чувал следния вариант: войните, населявали тези земи, имали навик да се снабдяват със съпруги като ги отвличали, което за времето си било много достоен начин.

— Изглежда са били типични мъжки шовинисти.

— Не ме гледай така — рече Колби и й хвърли ироничен поглед през рамо. — От години не съм отвличал жена. Както и да е, един от най-великите войни на племето решил, че му се полага най-добрата невеста. Искал жена, която да го дари със силен син. Бродил надлъж и нашир, докато намерил такава. Един ден се промъкнал и грабнал младата жена, докато беряла диви плодове. Завел я в дома си и гордо я положил на леглото си. Но не съобразил една малка подробност.

— Жената не искала да я отвличат и да я отделят от дома и семейството й?

— Била изключение. При нормални обстоятелства сигурно чувствата й са щели да бъдат пренебрегнати. Но в нейния случай новият й съпруг не можел да не се съобрази с мнението й, защото тя произхождала от доста необикновен род. Където жените са войни. И не само това, но жените в племето знаели как да контролират репродуктивния си цикъл.

— Аха. С други думи, тя е знаела това-онова за предпазване от бременност и отказала да забременее. Браво на нея.

— Преди да се радваш, изчакай да чуеш края на тази история.

Даяна се намръщи зад гърба му.

— Щастлив край ли има?

— Не. Чуй добре, мила моя, и запомни, че женският инат не води до добро.

— Звучиш като съвременен воин — шовинист — измърмори Даяна.

Колби не й обърна внимание.

— След като в продължение на няколко месеца нощните усилия на нашия юначен войн не се увенчали с успех, той най-после осъзнал, че невестата му нарочно проваля великите му планове да създаде могъщ син и наследник.

— И той се ядосал?

— Меко казано. Опитал с бой и заплахи, ала когато и това не подействало, решил, че ще й дойде умът в главата, ако за известно време постои сама в пещерата зад водопада.

Даяна ококори очи.

— Той я е оковал в пещерата, за която ми спомена?