Джейн Кренц - Сънят

— Вярно е. — Даяна седна предпазливо. — Но не бях сигурна, че го разбираш.

Брандън я погледна с уважение. Очевидно не беше свикнал да вижда баща си в подобна ситуация. За миг се поколеба, но после подхвана такава тема на разговор, която несъмнено беше безопасна.

— Татко спомена, че сте тук само за лятото, госпожице Прентис. Как избрахте да дойдете във Фулбрук Корнърс? От това, което ми каза татко и което видях, това място не е най-удачното, за ваканция в западното полукълбо.

Даяна го съжали и леко се усмихна.

— Не знам защо избрах това градче. Взех си отпуск от работата ми в Портланд. Чувствах, че трябва да се махна от града за известно време. Исках пълна промяна на обстановката. И както споделих с Колби, просто взех една карта и Фулбрук попадна в полезрението ми. Оказа се, че има няколко свободни къщи и аз наех едната от тях за лятото.

Брандън кимна.

— А защо сте си взела отпуск?

— Заплетена история. Тъкмо ми предстоеше повишение в производствената фирма, в която бях работила през последните четири години. Чувствах, че заслужавам това повишение. Бях работила изключително здраво, и честно казано, си мислех, че ми е в кърпа вързано.

— С какво се занимавате? — попита Брандън.

— Имам диплома по счетоводство и по бизнес администрация. Бях вторият човек след началника в офиса на един филиал на „Карутърс и Йейл“.

— Значи сте правила финансови прогнози и разни такива неща?

Даяна кимна, очарована от интереса му.

— Точно така. Помагах при изготвянето на прогнозите, а освен това много се занимавах и със счетоводна администрация. Нали знаеш, всичко е компютъризирано.

— И какво се случи с голямото повишение?

— Както споменах, не го получих. И като стана така, бях длъжна да преосмисля положението си. Стана ясно, че в „Карутърс и Йейл“ жените можеха да растат само до едно средно ниво в управлението, но не по-нагоре.

Робин вдигна поглед, демонстрирайки лек интерес към разговора.

— Смятате, че са ви отказали поста поради сексуална дискриминация?

— Предполагам, това е причината. Никой не беше по-квалифициран за тази работа от мен и всички го знаеха.

— Но това е незаконно — отвърна Робин изненадано и се начумери.

— Знаеш ли, Робин, не е лесно да накараш работодателите да се подчинят на законите, които защитават жените от дискриминация на работното място, просто защото ги имаме. Не можех да докажа дискриминация и нямаше реален начин да се противопоставя.

— Затова си взехте отпуск, за да премислите нещата. — Брандън кимна разбиращо. — Ще се върнете ли?

— Не. Много мислих и смятам да се оттегля. Човек трябва да знае кога да зареже неизгодното си положение в корпоративния свят — спокойно обясни Даяна.

— Но не се ли побъркахте от това положение? — настоя Брандън.

Даяна вдигна поглед от ястието пред себе си и за миг в очите й се отрази цялото безсилие и ярост, които беше изпитала по онова време.

— О, да — прошепна тя, — ядосвах се. Повече, отколкото някога в живота си. Но никога преди това не се бях чувствала толкова безсилна. Бях работила здраво за това повишение. Бях оставала безброй много часове извън работно време, които не ми се заплащаха. Заради шефа си потушавах пожар след пожар. Когато започнах да работя в отдела, той губеше по половин милион на година. В рамките на една година изравнихме салдото, а шест месеца по-късно вече отчитахме печалба. Този отдел на „Карутърс и Йейл“ сега прави милион и половина на година. А аз доста се потрудих за този обрат, по дяволите.

— О — възкликна Брандън. Беше някак впечатлен. Колби и Робин я гледаха така, сякаш до този момент не бяха забелязали, че тя седи там.

— Но моята грешка беше — продължи Даяна с едва прикрита ярост, — че повярвах на висшето ръководство на „Карутърс и Йейл“, когато ми заявиха, че жените в тяхната фирма са равноправни. Повярвах на шепа началници, които лъжеха безочливо. Използваха ме, а когато дойде време да ме повишат, ме пренебрегнаха. Да, Брандън, това ме ядоса.

На масата се установи напрегната тишина след яростните думи на Даяна. Но тя тутакси овладя нервността си. Колби продължаваше да я гледа стъписано.

— Господи, Даяна, не съм знаел за това — рече той, — защо не си ми казала колко зле е било?

Тя вдигна рамене.

— Никога не си ме питал.

— Да — призна той. — Не съм те питал, така е.

Робин изглеждаше безкрайно изненадана.

— Но аз си мислех, че сега положението на жените е различно.

— Понякога е различно. Понякога не. В повечето случаи не е. Не и по високите нива в бизнеса.