Джейн Кренц - Сънят

— Има си причини, Брандън.

Момчето направи гримаса.

— Смята, че историята се повтаря. Дори не иска да ме изслуша. По дяволите, искам само да поговоря с него за това. Искам да му обясня за Робин и нейните родители.

— Какво искаш да кажеш за Робин и нейните родите ли? — попита Даяна.

— Че не свалят поглед от нея. Държат да им се подчинява във всичко. Крещят си един на друг, а после крещят и на нея. Не й позволяват да прави нищо самостоятелно.

— Как й разрешиха да дойде с теб тук?

Брандън сви устни.

— Мислят, че е с една нейна приятелка на морето.

— О, братко.

Брандън безпомощно се взря в нея.

— Разбирате ли какво искам да кажа? Трябва да говоря с татко. И то по-бързо. Искам да му задам много въпроси. Ако само можех да го накарам да прояви разум, може би бих решил какво да правя.

— Брандън, мисля, че никой не може да накара баща ти да прояви разум относно нещо, ако той не го желае. А в този случай, ако той чувства, че е прав, подозирам, че шансовете ми да му повлияя, са равни на нула. Според мен, най-добрата тактика за теб би била да се отдръпнеш за известно време. Вие двамата с Робин ще учите заедно догодина, нали?

— Да.

— Е? Значи никой няма да се опита да ви раздели. Защо бързате да се жените? Дайте си малко време. Остави баща си да се убеди, че връзката ви е стабилна и истинска, ако е такава.

Брандън погледна към кутията в ръката си.

— Робин не иска да чака. Иска да се омъжи, за да избяга от родителите си.

— А ти? Ти какво искаш? — попита Даяна тихо.

— Аз… аз я обичам. Много. И някак я съжалявам. Ако тя иска да се омъжи веднага, значи и за мен е добре.

— Сигурен ли си?

Той вдигна поглед, тъмните му очи бяха едва ли не свирепи.

— Сигурен съм.

— Добре. Успокой се. Просто питах. Решението за брак с много сериозно. Погледни ме, аз така и не успях да взема такова решение — предизвика го Даяна.

Брандън изглеждаше озадачен.

— Никога не сте се омъжвала?

— Никога.

— И нямате деца?

— Нямам.

— Не искате ли деца?

Даяна се засмя.

— Дори и да исках, сега е малко късно да започна да ги раждам.

— Не е вярно. Не сте толкова стара — рече Брандън, проявявайки галантност. — Чувала сте за кинозвездите, които с години отлагат раждането.

Даяна се усмихна.

— Благодаря. За съжаление, не съм известна кинозвезда.

Брандън се изчерви.

— Съжалявам. Не исках да кажа…

— Забрави. Знам какво искаше да кажеш, и е много мило от твоя страна. Още една бира?

— Не, благодаря. — Той замълча. — Снощи с татко не спорихме само за брака.

— О?

— Попитах го за баба ми. Тя живее тук във Фулбрук Корнърс.

— Да, знам. Онзи ден я видях за кратко в пощата.

Брандън рязко вдигна глава, очите му се оживиха.

— Видели сте я? Познавате ли я?

Даяна се поколеба. Осъзна, че може да е казала твърде много.

— Не, не съвсем. Просто ми я показаха.

— Странно е да имаш баба и никога да не си я виждал — замислено отбеляза Брандън. — Не си спомням много добре леля Джес. Когато бях дете, тя идва да ни види няколко пъти. Но после умря. Целият ми живот е татко и аз. Смятате ли, че баба ми наистина ме мрази?

— Баща ти ли каза това? — внимателно попита Даяна.

— Обясни ми, че тя не желаела да има нищо общо с мен и него. Обвинявала го за случилото се с майка ми.

Брандън се взря в Даяна и силният му поглед й напомни за баща му. Като наближи четиридесетте, помисли си тя, този младеж ще бъде също толкова страховит като Колби Савагар.

— Ти искаш да се запознаеш с нея? Това ли е, Брандън? — тихо попита Даяна.

Той си играеше с кутията от бира.

— Бих искал да я видя. Да разбера що за човек е. Просто съм любопитен.

— Разбирам. Защо просто не кажеш това на баща си?

— Снощи се опитах. Той вече беше побеснял заради Робин. Когато заговорих за баба ми, той наистина издивя. Каза, че няма да позволи на старата кучка да се доближи до мен.

Даяна простена.

— Баща ти може да е изключително опърничав.

Брандън кисело се засмя.

— Да, няколко пъти съм му го казвал. Да се опитваш да промениш веднъж взетото от него решение, е все едно да се опитваш да преместиш планина.

— Знам какво искаш да кажеш. — Даяна се сети за настоятелността, с която Колби я преследваше през последните няколко седмици. Беше непоколебим.

— Просто съм любопитен. Какво лошо има в това?

— Нищо. Сигурна съм, че според баща ти той те предпазва от някоя неприятна сцена, това е всичко.

— Мога да се оправя. Научил ме е да се оправям с неприятни сцени. По дяволите, дори ни записа двамата на уроци по карате, когато бях дете. Много се упражняваме заедно. Той трябва да знае, че мога да се справя с първата среща с баба си.