Стела Камерън - Омагьосана

— Вие там, сър! — разнесе се властен глас. — Ще съм ви много благодарен, ако пуснете годеницата ми!

Макар че сърцето му се беше разтуптяло здравата, Кейлъм почти се зарадва. Като задържа ръката си върху кръста на лейди Филипа, той се обърна с пълното съзнание кого точно ще види пред себе си.

Негова светлост херцог Франчът удостои своята годеница с нещо, което едва ли можеше да се нарече и кимване, както и с поглед, който недвусмислено обещаваше доста неприятни последствия.

— Какво ли си въобразявате, скъпа моя? — каза й той, след което се обърна към Кейлъм: — А вие, сър, сте негодник. Нима се правите, че не знаете, че вниманието на една сгодена жена принадлежи изцяло на годеника й?

Кейлъм надникна в хладните бледосини очи и разбра какво означава абсолютната омраза.

— Вината, ако въобще може да се говори за някаква вина, е изцяло моя — рече той. — Моля ви да не укорявате лейди Филипа за един невинен…

— Тихо! — изрева мъжът. Ръстът и осанката му бяха внушителни, но в красивите му черти имаше и някаква отпуснатост, която издаваше склонност към лакомия и пиянство. — Когато се обръщате към мен, ще казвате ваша светлост. Не, че ще имате кой знае колко поводи да се обръщате към мен. Зададох ви въпрос относно вашето разбиране за годежа.

Кейлъм отмести ръката си от така топлото тяло на лейди Филипа и направи небрежен, едва загатнат, поклон.

— Вие казахте, че вниманието на една сгодена жена принадлежи изцяло на годеника й. — Той умишлено погледна право към лейди Хорвил, която стоеше на няколко крачки от херцога, а простовато красивото й лице се бе сбръчкало в недоволно. — Та, както казахте — Кейлъм й кимна, но продължи да говори на херцога, — вниманието на една сгодена жена изцяло принадлежало на годеника й.

— Какво щастие, че имате толкова ясна памет — Франчът стискаше една бяла кожена ръкавица в юмрука си.

— Наистина — съгласи се Кейлъм. — А и бих добавил според моите разбирания по темата, че хармонията между половете е най-вероятно да бъде постигната, когато съществува взаимно внимание. Като се има предвид това, бих предположил, че хармонията между вас и лейди Филипа сигурно е направо за завиждане.

Възцари се гробовна тишина.

Кейлъм видя как ръката на херцога, стиснала бялата ръкавица, се повдигна.

Франчът смяташе да го предизвика на дуел.

Ръката започна подчертано бавното си движение надолу.

— О, Божичко! — чу се силен мъжки глас. Неясно петно в черно и бяло залитна между Кейлъм и Франчът. — Гръм и мълнии! — възкликна мъжът, размахал ръце. Истински фонтан от шампанско се изстреля от една внушително голяма чаша и обля перфектно подредените руси къдри на херцога, потече по шокираното му лице и по преди това безупречната му, обсипана с рубини, широка вратовръзка, по тъмносиния му жакет и по златотканата му жилетка. Коприненият му пояс в червено и златно, украсен с инкрустирани със скъпоценности гербове и емблеми, показващи ранга му, може би никога нямаше да възвърне първоначалното си великолепие.

— Мили Боже! — изпелтечи херцогът, като замахна към нападателя си. — Ама че тромав идиот! Махни ръцете си от мен!

— Ах, простете! — Последва паническо размахване на снежнобяла кърпичка. — Позволете да подсуша рубините ви!

Мускулчетата по страните на Кейлъм потрепнаха. Тихо хихикане до него го накара да се обърне и да погледне лейди Филипа.

— Махай се! — ревеше херцогът. — Махни се, казвам ти, ти… ти…

— Хънсингор, ваша светлост. Виконт Хънсингор.

Струан хвърли един особено недоброжелателен поглед към Кейлъм, който на свой ред послушно се обърна… и попадна право в обятията на усмихващата се Анабел, лейди Хорвил.

— С радост бих ви придружила до трапезарията — каза лейди Хорвил, облягайки се върху ръката на Кейлъм и поглеждайки го изпод начернените си мигли. — Наистина, като че ли съм ужасно гладна.

Кейлъм смяташе да погледне през рамо назад, но се отказа и отвърна на ослепителната усмивка на дамата. С половин глас той каза:

— Колко мило, от ваша страна, че се притекохте на помощ.

Лейди Хорвил поведе Кейлъм встрани от продължаващата суматоха между Струан и Франчът.

— Той щеше да ви извика на дуел, знаете ли — тихо рече тя. — Етиен е ужасно твърдоглав и страстен. Страстен във всичко, което прави.

— Несъмнено — дори и да искаше, а той не искаше, Кейлъм просто нямаше как да не забележи необикновените размери на щедро разкритите гърди на дамата. Разлистени клончета от зелен сатен украсяваха лилавата й дантелена рокля, чийто корсаж беше изключително пристегнат. Получаваше се впечатление, сякаш човек гледа изобилие от желиран млечен крем, сервиран върху прекалено малка чинийка.