Стела Камерън: Омагьосана

— И аз тъкмо смятах да ви попитам същото, лейди Филипа.

Тя понечи да се усмихне, но отново стана сериозна.

— Значи съм права. Наистина сме се срещали. Но вие имате предимството да помните името ми, сър, докато аз не мога да се сетя за вашето.

— Аз съм Кейлъм Инес — рече той и се поклони. — Ще ми окажете ли честта да танцувате с мен?

Без дори да погледне към своята възрастна придружителка, тя мушна ръката си в неговата и го последва към дансинга. Там се наредиха сред двойките, които тъкмо се завъртаха в първите стъпки на дързък валс.

Кейлъм се поколеба само за миг, преди да обгърне кръста на партньорката си.

Очите й се разшириха, и той видя как тя си пое дъх някак рязко и отсечено. Но щом й се усмихна, тя отвърна на усмивката му и след това се съсредоточи така напрегнато върху стъпките на танца, та чак челото й се набръчка и дори прехапа долната си устна.

— Лека сте като перце, лейди Филипа — отбеляза той, докато я въртеше в ритъма на валса. — И очевидно прекрасно умеете да танцувате валс.

Лицето й се повдигна към неговото.

— Никак не е учтиво да се присмивате на непохватна танцьорка като мен, Кейлъм Инес — каза тя и се разсмя.

Кейлъм направо забрави да се движи.

Когато се смееше, очите й се затваряха и нослето й се набръчкваше. Неподправената й веселост изглаждаше всяка следа от острота в лицето й. А смехът й бе така завладяващ и волен, сякаш чуваше звънливия смях на сладкогласните селски моми в Къркълди.

Той я обви още по-здраво в прегръдките си и я завъртя без никакво усилие. Плъзгаше се с нея по подиума с повече грация и умение, отколкото сам бе предполагал, че притежава.

— Ето, виждате ли — каза той и се засмя, — вие сте богинята на танца. Летите като истинска фея на музиката из нощта!

— А вие лъжете, сър — рече тя, после бързо сведе глава, а страните й поруменяха. — О, простете!

— Няма да ви простя — заяви той. — Не и докато не ми се извините, както подобава.

— А как да го сторя?

Гърлото му пресъхна.

— Като се съгласите да се срещнете с мен отново. Като ми позволите да ви посетя.

Устните й останаха разтворени, и той почти чуваше как мислите й се тълпят в надпревара в съзнанието й. Тя не знаеше какво да отговори. Това поне беше някакво предимство.

— Къде сме се срещали? — попита най-сетне тя. — Въобще, срещали ли сме се?

— Не зная — излъга той. — Срещали ли сме се? А може би просто е трябвало да се срещнем, защото очевидно сме съвършено подходящи един за друг?

— Това е непристойна забележка, сър.

Той почувства, че го обзема безразсъдство.

— Нека се престорим, че не е непристойна. Бих искал да узная наистина много за вас, лейди Филипа.

Тя пребледня.

— Моля ви, кажете ми къде сме се срещали? Не сме се виждали друг път, нали?

— Не — сериозно й отвърна той. — Но се почувствах така, сякаш това наистина се е случило. А вие?

— И аз.

— А как само бих желал да сме се запознали по-рано! Сякаш винаги съм го желал. Радвам се, че вече се случи.

— Аз съм сгодена и скоро ще се омъжа — каза тя, а изражението й вече бе съвсем нещастно.

— Ах! — Кейлъм продължи да се усмихва и да я върти по паркета. — В такъв случай аз съм отчаян. Посочете ми този щастливец. Ще го поздравя, а после ще поискам да се откаже от вас.

Тревогата и веселието се бореха за надмощие по лицето й. Пръстите й се свиха върху рамото му.

— Вие сте ужасен ласкател, сър. Но… — тя се поколеба, после поклати глава. — И аз се радвам, че се запознахме, дори и да е било само за един танц. Щях да се чувствам ужасно, ако, щом погледна назад към живота си, не си спомням нито един танц, изигран само за удоволствие, и то с мъж, който не иска нищо от мен. — След тези думи устните й мигновено се затвориха и нещо, което много приличаше на ужас, накара очите й да заблестят.

В този миг Кейлъм сякаш се отдалечи от множеството танцуващи около тях и те заприличаха само на далечна плетеница от цветове. Музиката заглъхна, останала извън малкото разстояние между него и лейди Филипа, и сякаш двамата останаха съвсем сами. Тя не беше щастлива. Не чувстваше в себе си сили да промени бъдещето си. А мъжът, който щеше да овладее нейната красива душа, да я покори и да я опитоми, нямаше никакво право да я притежава.

Кейлъм не разбра кога точно се е случило това, но музиката беше спряла.

Танцьорите се бяха отдръпнали на известно разстояние от него и лейди Филипа. Шумоленето на разкошните платове се сливаше с приглушения шепот, понесъл се около тях.