Стела Камерън: Омагьосана

— Богат ли сте, господин Инес?

— Аз… — Покойният маркиз Стоунхейвън му беше оставил достатъчна издръжка в завещанието си, но това ни най-малко не влизаше в работата на тази жена. — Аз съм независим човек.

— Независим беден човек? Или независим богат човек? Второто е къде-къде по-примамливо от първото, не мислите ли?

— Несъмнено.

— Но вие не сте от втората разновидност?

— Трябва да ме извините, но си тръгвам.

— Не и ако не искате да разкъсам роклята си и да се разпищя.

Кейлъм замръзна на мястото си. Докато я гледаше, лейди Хорвил издърпа надолу деколтето си и си разголи гърдите.

— Мадам! — Той отстъпи назад, като подпря вратата, да не би някой случайно да я отвори.

— Виждам, че ви смаях. Винаги така се получава.

Тя хвана няколко от къдриците си и ги разпиля върху едната си гърда. Голямото й розово зърно се подаде между лъскавите коси. Лейди Хорвил хвана с два пръста стегнатата плът и облегна глава на канапето.

— Защо не дойдете при мен, господин Инес? Знам, че това ще ви хареса дори повече, отколкото на мен.

Той можеше просто да си излезе и така да поеме риска от последствията.

— О, притеснявате ли се? — каза тя, а гласът й звучеше леко дрезгаво. — Просто исках да се подсигуря, че вниманието ви ще остане изцяло ангажирано.

— И успяхте — рязко отвърна той.

— Добре. В такъв случай смятам, че трябва да си поговорим по-делово за нашето съвместно начинание.

— Нямаме абсолютно никакво съвместно начинание.

— О, напротив! — Сякаш с известно усилие тя се изправи и се приближи към Кейлъм. — Вие ми подсказахте великолепно разрешение на най-голямата дилема в живота ми.

— Предлагам ви да се погрижите за облеклото си, лейди Хорвил.

— Вие се погрижете за него — каза тя, приближи се плътно до него и съвсем безцеремонно облегна тяло върху неговото. — Вие сте много красив мъж, господин Инес.

Той се втренчи в лицето й, после и по-надолу.

— Да — прошепна тя. — Виждате нещо, което желаете, нали? И ще го имате, скъпи мой. Всичко. Когато му дойде времето.

Пръстите й запълзяха по бедрото му, докато стигнаха до твърдите очертания на мъжествеността му и се спряха там. Кейлъм изсумтя и хвана ръката й.

Тя изпищя и се притисна към него, като разтвори бедра, за да обхване единия му крак.

— Трябва да сме тихички — каза тя, като се кикотеше. — Иначе ще дойдат и ще ни открият. И тогава какво ще им кажете?

Той реши да зареже дръзката й ръка и да се погрижи за корсажа й. Когато пръстите му неволно се докоснаха до едното й набъбнало зърно, тя тихичко извика. Кейлъм стисна здраво устни и се опита да хване деколтето на роклята й.

— Как само ще си подхождаме — въздъхна лейди Хорвил. — О, да! Но първо трябва да сторите онова, което ще ви кажа.

Докато той изтегляше дантелите на мястото им, тя приклещи ръката му в деколтето си, притисна я и започна да стене.

Изминаха още няколко минути на еротично боричкане, преди дамата най-сетне да бъде що-годе прилично облечена.

— И така — рече тя и му се усмихна, докато се опитваше да пооправи косата си. — Вече знаете колко бързо и лесно мога да си осигуря съдействието ви.

Той не успя да се сдържи и попита:

— А за какво по-точно ви е необходимо съдействието ми?

— Сигурна съм, че вече сте отгатнал. Подсказахте ми чудесна идея. — Тя плъзна ръка между краката му и го стисна.

Кейлъм усети, че е станал по-твърд от всякога, но въпреки това успя нетрепващо да заяви:

— Не се и съмнявам, че ще ме осведомите за идеята си.

— Не се ли досетихте? — Тя се извърна от него и плесна с ръце. — Искам да направите това, което си мислех, че правите. Искам да се престорите, че ухажвате лейди Филипа Чонси, или Пипа, както тя, чудно защо, предпочита да я наричат.

Каретата трополеше по калдъръмените улици на Лондон и люшкаше пътниците си, разположени сред пищните тъмночервени кожени възглавнички. Бялата луна посребряваше фасадите на магазините и клубовете по улица Сейнт Джеймс. Въпреки напрежението, което стягаше стомаха й, Пипа отново не пропусна да погледне към прословутия еркерен прозорец при Уайтс, но не можа да види дали някой седи зад него.

— Трябваше и Жюстен да дойде с нас тази вечер — поривисто рече тя. — Мълчанието на вдовстващата херцогиня Франчът тягостно изпълваше каретата и Пипа вече едва го понасяше. — Та тя въобще не излиза!

Имаше предвид лейди Жюстен Гървин, сестрата на херцога, свенлива, но очарователна жена, която, изглежда, бе направо ужасена от Лондон.