Стела Камерън - Омагьосана

Той тръгна мълчаливо, за което Пипа бе много благодарна. Известно време се чуваше как Лейди Хорвил крещи всевъзможни заплахи.

— Ужас — обади се Сейбър, когато най-сетне в къщата отново се възцари спокойствие. — Ама че бъркотия! — И той закрилнически обгърна с ръка раменете на Елла.

— Бъркотия ли? — повтори вдовицата и се обърна към Рейчъл. — Ти си ни причинила зло, но сега ни направи голяма услуга и вярвам, че си страдала достатъчно. Като че ли няма да има нужда да те замесваме повече в това. Етиен… Той и онази жена ще се разобличат един друг и без твоя помощ. Можеш да вървиш.

Рейчъл кимна с глава и плавно излезе от стаята, без да каже повече нито дума.

— Е, добре — вдовстващата херцогиня на Франчът прибра острието в ножницата му и по лицето й премина изражение, което от всички, които някога бе виждала Пипа, бе най-близкото до усмивка. — Трябва да се справим с това малко затруднение, с колкото може, по-малко шум. Очевидно ще се наложи да има съдебен процес. Тези обвинения в престъпление трябва да бъдат отправени, но бързо и окончателно. Колкото по-скоро отзвучат клюките, толкова по-добре.

Сейбър остро се изсмя.

— В тази история ще има достатъчно клюки за цял един живот.

Това му спечели едно повдигане на вежда от страна на вдовицата.

— Трябва да уредим сравнително тиха сватба, но на която ще присъстват само най-отбрани гости. Ще уведомя веднага някои хора. — Херцогинята се замисли. — Ще се състои… хмм, една седмица след другия вторник сутринта. Така ще има време да пристигнат няколко важни свидетели. Трябва да се погрижим целият свят да разбере колко задружни сме ние, Франчътови.

— Сватба ли? — най-сетне попита Пипа.

— Разбира се. Толкова се радвам за теб, скъпа. И за… за теб, моя внук. — За първи път в очите на старицата се забеляза колебание, когато погледна към Кейлъм.

Той поклати глава.

— Струва ми се, че едва ли ще ви е толкова лесно да уредите такава сватба, ваша светлост. — Той все още отбягваше да срещне погледа на Пипа. — Определено не и преди да бъде проведено официално разследване и да бъде отсъдено решение от Камарата на лордовете.

Вдовицата надменно сви рамене.

— Глупости! Влиянието ми се простира далеч отвъд Камарата на лордовете. Всичко ще бъде сторено много умело и вие ще се венчаете с кралска благословия.

За първи път от много часове насам Пипа откри в себе си достатъчно сили, за да бъде истински ядосана. Тя троснато се изправи на крака и като отблъсна ръката, която Жюстен се втурна да й предложи, тръгна бързо към вратата.

— С кралска благословия или не — рече тя, — никога няма да се омъжа за този негодник!

— Заради собствената си чест, скъпа моя, смятам, че ще го сториш — каза Кейлъм, а грубият му глас я накара да спре. Когато Пипа се обърна към него, той рече: — Бих предпочел по-вярна и по-учтива булка, но несъмнено и така ще се справяме достатъчно добре.

Виконт Хънсингор взе една кристална гарафа с бренди и започна да налива щедри дози в чаша след чаша.

— Един тост ми се вижда тъкмо на място. — Той вдигна чашата си и отпи дълбоко, без да чака някой друг да се присъедини към него. — Пия за безкрайната си благодарност, че не съм бил първороден син!

Някъде отдалеч долиташе шумът на веселбата. Извисяваха се мелодии на цигулка и на арфа.

Тържеството за сватбата му. Неговата и на новата му съпруга.

Кейлъм се стараеше да не поглежда към Пипа.

Бяха седнали — той и Пипа, Арън, маркиз Стоунхейвън и неговата русокоса съпруга Грейс — под куполообразния свод на малък изящен салон на етажа над балната зала, където, под председателството на херцогинята, се провеждаше празненството с отбраните гости.

Жизнерадостни стенописи в италиански стил красяха позлатения свод. Мебели, някога принадлежали на някой престолонаследник, допълваха с разкоша си обстановката.

Всичко това беше негово.

А той се чувстваше като в ад.

— Струан постъпи много лошо, като замина така — проговори Арън, когато мълчанието стана прекалено тягостно. — Изглежда, има навика да хуква нанякъде в най-неподходящия момент.

— Той остана толкова, колкото му бе възможно, Арън — каза Грейс, а гласът й звучеше изключително разтревожено. Прелестните й кафяви очи бяха някак потъмнели, когато се обърна към съпруга си. — Той ме увери, че не можел да чака нито миг повече, за да замине за Дорсет с онези мили деца.

— Струан ми е сърдит — рече Кейлъм, — макар че не мога да разбера защо.