Стела Камерън - Омагьосана

— Ти чу последните й думи към мен — рече Кейлъм. — Каза, че ще се нуждая дори от нещо повече от кралската благословия през тази нощ. Много добре. Аз пък намирам, че точно в момента нямам сили да понеса неприязънта й. А онова, което дългът повелява, трябва да бъде свършено едва когато възникне нужда от това. Арън се усмихна.

— Нима се опитваш да ми кажеш, че нуждата не възниква всеки път, когато погледнеш това прелестно създание?

— Не се опитвам да ти кажа нищо. — Чашата рязко се спусна върху подноса и Кейлъм едва не разкъса пояса, жилетката и ризата си, когато ги задърпа, за да ги съблече. — Уморен съм. Смятам да си легна.

— Кажи ми само едно нещо, и ще си тръгна.

— Казвай! Само ме остави на мира.

— Обичаш ли я?

Приятелят му от детинство не успя достатъчно бързо да надене маската на лицето си. Преди да се промени изражението на Кейлъм, Арън забеляза дивия копнеж в така познатите му тъмни очи.

Арън с въздишка се отдалечи от камината и взе своя фрак.

— Не казвай нищо повече — каза той на Кейлъм. — Несподелената любов е много мъчителен другар в леглото. Желая ти весело прекарване с нея.

Грейс реши, че това ще е чудесна тренировка за времето, когато ще й се наложи да обяснява на Елизабет деликатната тема.

— Той е младоженец — каза тя на Пипа. — И сега става въпрос тъкмо за това.

— Той ме мрази. О, Божичко!

— Той не те мрази. Точно обратното. Имам особени предчувствия, пък и разбирам от тези неща.

Някакъв слаб интерес проблесна в очите на Пипа.

— Така ли?

— О, да! Арън, маркизът, въобще не вярваше на дарбата ми да предусещам нещата, докато способностите ми не бяха доказани на няколко пъти. Бих ти разказала за някои от тези случаи и ще го сторя, когато имаме време.

— Сега имаме време.

— Не в този момент. Трябва да се погрижим за много по-сериозни неща. Кейлъм много те обича. И ти го обичаш от цялото си сърце.

За най-голямо неудобство на Грейс, Пипа тихичко заплака.

— Всичко е такава досада! Ти си права. Наистина го обичам. Но той вярва, че аз съм повярвала възможно най-лошото за него, и това показва липсата на доверие помежду ни. А и той си мисли, че може да съм… Ами, той си помисли, че може да съм позволила някакво интимно поведение с Франчът… с мъжа, когото мислехме, че е Франчът. Как бих могла да му простя за това, че е допуснал подобно нещо?

— Можеш да му простиш. И двамата сте жертви на изключително необичайни обстоятелства, но всичко вече свърши. Време е да споделите радостта от любовта си.

— Глупости.

— Моля?

— Вдовицата го казва. Аз никога не съм харесвала тази дума, но в момента ми се струва напълно подходяща.

Грейс наля течен шоколад в две малки чашки. Едната подаде на Пипа.

— Постопли се. Трябва да обсъдим някои неща, а се налага да го сторим по-бързичко. Сега са ти нужни живителните сили, които горещият шоколад влива в човек. Съпругът ми трябваше да се научи да използва шоколада в подобни обстоятелства.

— Ти си най-милото създание, което съм срещала — каза Пипа.

Грейс лекичко се изчерви от удоволствие.

— Чувствам, че сега съм длъжна да помогна на теб и на Кейлъм да превъзмогнете това трудно положение.

— Предполагам, че собствената ти сватба е била като истинска приказка. Сигурна съм, че от всеки поглед на маркиза е личало колко те обожава, както е и сега.

Сърцето на Грейс трепна от радост. После тя явно си припомни онзи ден и каза:

— Арън беше голям дръвник. Арогантен, самонадеян глупак, на когото все някой трябваше да даде добър урок.

Пипа леко зяпна от изненада.

— Наистина ли?

— Да-а… — Налагаше се Грейс да бъде абсолютно откровена. — А и самата аз бях повече от леко глупавичка, но това е съвсем друга история. Само ще ти кажа, и то накратко, че нашата сватба започна като сън и едва не завърши с катастрофа. И все пак, сама виждаш колко добре сме превъзмогнали всичко.

— Вие се обожавате един друг. Това е очевидно.

— И е вярно. Точно както и вие с Кейлъм се обожавате.

Долната устна на Пипа потрепваше и Грейс се изплаши, че сълзите отново ще рукнат.

— Виждаш ли как неговото обожание го доведе при мен тази нощ? — рече Пипа. — Ясно е, че той вече спи и напълно ме е забравил.

Грейс отпи една ободрителна глътка от своята чаша и погледна Пипа.

— Смятам тази нощ да бъда твоя майка. Тоест, смятам да сторя онова, което би сторила майка ти, ако бе тук.

Все още облечена в изящната си рокля, Пипа приличаше на красиво изоставено дете и не показа някаква обнадежденост, щом чу, че Грейс й предлага помощта си.