Стела Камерън - Омагьосана

— Но откъде — едва се осмели да попита той, — откъде знаеш за тези неща? Нещата, които правиш? — Със сигурност имаше една-единствена възможност.

— Неприятно ли ти е? — Тревогата й би могла да го разсмее, но не и в този миг.

— Не можеш да си представиш колко ми е приятно!

— О, добре. Просто предполагах, че ще е така.

Той повече не можеше да се сдържи да не докосне косите й, да не погали лицето й, шията й — не можеше да не спусне ръка надолу, за да обхване гърдите й. Тя ахна и той леко се усмихна.

— Ти си такава загадка, милейди! Как така предполагаш?

— Имах щастието да разполагам с много свободно време в Дауънхил — каза тя. — И за късмет се натъкнах на едни книги. Тогава още не разбирах колко щастлива случайност е било това, но сега ми е съвсем ясно.

— Книги ли?

— В библиотеката на баща ми. Не бяха предназначени за мен, разбира се, но може би съдбата е повелила аз да ги видя, тъй като нямаше кой друг да ме просвети в тези неща.

— Наистина. — Ако тя продължава да го гали, той със сигурност ще се изложи.

— За жалост книгата с най-полезните рисунки беше на някакъв непознат език. Но пък илюстрациите бяха наистина много добри. Правя го правилно, нали?

— Съвсем правилно. — Той можеше лесно да се досети на какви текстове са се натъкнали невинните й очи.

— Добре. Ти си много красиво сложен. Но пък и вече бях стигнала до този извод от проучванията си върху теб. — Веднага след тези думи тя понечи отново да го поеме в устата си.

— Проучвания върху мен ли? — попита сподавено той.

Пипа не можеше да му отговори.

— Спри! — Само с едно плавно движение той седна, прихвана я под мишниците и я повдигна върху леглото. Като я положи на възглавниците до себе си, той се загледа в лицето й.

— Какво те накара да дойдеш при мен тази нощ?

— Все някой трябваше да ти помогне да преодолееш пристъпа си на нервно прималяване.

Той поклати глава в безмълвно изумление. Пристъп на нервно прималяване?

— Младоженците винаги получавали подобни пристъпи. Вероятно защото много се тревожат дали съпругите им ще имат необходимата сила на духа, за да приемат семето им достатъчно често, та да родят плод навреме и както трябва. Уверявам те, че аз съм по-силна, отколкото изглеждам. Ще приемам, и приемам семето ти. Ако се наложи, и цяла нощ съм готова да го поглъщам. Поне, предполагам, ще трябва просто да чакаме и да се молим.

Кейлъм се просна гърбом върху леглото и покри с ръце лицето си. Жезълът му болезнено пулсираше, стомахът му беше свит на топка. Бедрата му се бяха стегнали много. Мозъкът му се бореше да разгадае чудото, което представляваше тази жена, легнала очакващо до него.

Най-сетне той се осмели да се обърне отново към нея, да я притегли в прегръдките си и нежно да я целуне. С огромни усилия той сдържа страстта си, разпалена още повече от изкусителната й неподправена сладост.

Кейлъм погали косите й, нежно плъзна ръка по дългия й строен гръб, покрай извивката на кръста й и до стегнатата заобленост на ханша.

— Пипа — промълви той, — прости ми, че бях такъв глупак!

Тя обви с ръце лицето му и потрепери.

— Благословени сме, че сме били дадени един на друг. А аз съм безкрайно благодарна, че осведомеността ми по тези въпроси ще ни помогне наистина много.

Кейлъм се усмихна до врата й.

— Ти наистина си много добре осведомена относно някои неща, сладката ми. Но боя се, че за други си безнадеждно невежа. И тъй като те обичам до полуда, ще прекарам остатъка от тази нощ, както и утре, а може би и следващата нощ, и следващия ден, а и кой знае още колко много дни и нощи, като се грижа за обучението ти.

Обичам те, обичам те, обичам те.

— Обичам те! — каза тя.

— Знам. И ти благодаря.

Той съблече робата и нощницата й и тя не изпита никакъв срам. Обсипа я с ласките и докосванията, които й бе дарявал досега, както и с толкова много други — и тя изпита почти благоговение.

И тогава дойде ред на онова. То се оказа така вълшебно, както бе очаквала. Кейлъм дори успя да го използва, за да я накара да изпита онова изгарящо пулсиране, изплъзването от реалността, което бе създал преди с пръстите и с устните си.

Имаше да учи още толкова много!

— А сега — прошепна той, притиснал устни до шията й, — ще се погрижим за посяването на семето, любима моя.

Когато тя понечи да намери с устни жезъла му, той нежно я накара да се отпусне обратно на леглото и се надигна над нея.

— Не, сладката ми. Не така. А ето така.

Кейлъм се притисна към скритото местенце, което водеше навътре в тялото й. Притисна се, навлезе в нея и я разтегна.