Стела Камерън - Омагьосана

— Така-а — рече Грейс, като остави настрана чашата си и се изправи, за да огледа ефирната нощница и робата, които бяха разстлани на леглото, специално приготвени за брачната нощ. — Това е вълшебно нещо. Приказни одежди, с които да танцуваш под лунната светлина. Кейлъм винаги е бил голям ценител на красотата и направо ще се влюби във видението, което ще представляваш, облечена така.

Един поглед към поруменялото и извърнато настрани лице на Пипа подсказа на Грейс да бъде по-предпазлива.

— Нека поговорим направо за проблемите, пред които си изправена.

— Сигурно си уморена — рече Пипа. — Вече и без това те задържах прекалено дълго.

— Глупости. Не, и аз не харесвам тази дума. Предполагам, вдовицата е трябвало да те инструктира по въпросите, свързани с поведението на съпругата?

— О, такава досада! — тихо възкликна Пипа.

— Именно — рече Грейс. — Предполагам, че ти е говорила неща, от които да заключиш, че всичко е голяма досада. Но не бива да вярваш на нито една думичка от това.

— Не вярвам.

Сепната, Грейс се върна, за да отпие още една глътчица шоколад.

— Не вярваш на обясненията на вдовицата?

— Че задълженията на съпругата са ужасяващи и, че трябва да бъдат понасяни без никакви оплаквания въпреки неизбежното страдание? Не. Разбира се, че не!

— Разбирам — Грейс изду бузи и бавно издиша. — Е, това определено е чудесно като за начало. Защото те наистина не са такива. А колкото до поведението на Кейлъм… това, че става младоженец, е предизвикало у него пристъп на нервно прималяване. Това е то, съвсем ясно и просто. Винаги ще вярвам, че и странното поведение на Арън донякъде се е дължало именно на нервното му прималяване.

Челото на Пипа се набръчка.

— Нервен? Кейлъм?

— Ами да, разбира се! Той поема огромна отговорност. Негова задача е да се погрижи всичко между вас да мине гладко. В края на краищата, той е мъжът. Той е този, който смята, че трябва да води във всички неща. — Грейс набърчи нослето си. — Мъжете често са такива празноглавци!

— Нали? — рече Пипа, като поклати глава. — Кейлъм е най-големият празноглавец от всички.

— Ще ми позволиш ли да ти дам един съвет?

— Наистина не мисля…

— Добре. Точно така трябва да бъде. Ти няма да мислиш, а аз ще мисля вместо теб. Нека сега те облечем в твоята прелестна, ефирна като паяжина, нощница.

— Защо?

— Защото ти ще идеш при него.

— Не мога!

— Напротив, можеш. Хайде, ставай. Започни така, както искаш да продължиш. Всичко, което се иска, за да се справя човек с тези неща, е да позволи на мъжете да си мислят, че те ни водят. Позволи им да крачат наперено и да си представят, че са главата на семейството. Но ние сме истинските водачи, скъпа ми приятелко. И с моя помощ ти ще започнеш точно така, както ще бъдеш щастлива да продължиш с този твой чисто нов съпруг.

Пипа мълчаливо стана и търпеливо се остави на грижите на Грейс, докато беше облечена в нощницата и робата, които дори и заедно пак бяха прозрачни като паяжина. Грейс дискретно се обърна настрани, за да не смущава младата булка.

— А сега сме готови да продължим нататък. Предполагам, Кейлъм ще си е позволил чаша или две от някакъв алкохол. Да се надяваме само, че не е твърде много, защото, доколкото знам, това може да окаже крайно нежелан ефект.

— Какъв нежелан ефект? — тревожно попита Пипа.

— За този разговор все още е прекалено рано. Нека продължим нататък. Кейлъм ще бъде в леглото си, или поне така предполагам, и дори е много вероятно вече да е заспал. Ти сама ще разбереш, че мъжете имат и още една способност, която повечето жени, изглежда, не притежават. Докато ние стоим будни и страдаме заради проблемите си, те успяват да изтласкат проблемите вън от съзнанието си и почти веднага да потънат в дълбок сън.

— Тогава какъв смисъл има да ходя при него?

Грейс събра сили и кураж.

— Ти ще… хмм. Ти ще го възбудиш.

Пипа нацупи устни.

— Има известни начини, по които един мъж може, почти без изключение, да бъде накаран да желае съпругата си. Желание е онова, което съпругът изпитва към съпругата си в такива моменти, когато тялото му, а понякога и съзнанието му, желае да бъде… хмм. Когато той желае да се съедини с теб.

Лицето на Пипа просветна, и тя кимна.

— А, да. Разбира се!

Грейс се намръщи.

— Има някои докосвания, които със сигурност ще предизвикат реакция в онези…

— Да. Да, наистина. — Пипа погледна към вратата, която водеше към спалнята на Кейлъм. — И ти смяташ, че аз трябва… мислиш, че трябва?