Стела Камерън - Омагьосана

— И Кора Бейнс — обади се Рейчъл. — Майката на Анабел.

Лейди Хорвил, с коси, заплетени в яката й от лебедов пух, яростно се огледа, преди да прикове отново злобния си поглед във Франчът.

— Сега ще ми платиш! Всички ще ми платите за онова, което знам, защото, ако не го сторите, целият свят ще научи за грандиозното недоразумение, което представлява семейство Франчът.

Франчът рязко се изправи на крака, като при това пусна Пипа.

— Анабел, скъпата ми приятелка! Слава Богу, че се върна! Бях толкова разтревожен…

— Аз помогнах на горкичкия си стар съпруг да напусне този изпълнен с болка свят малко по-раничко, за да мога да застана до теб като твоя херцогиня — заяви лейди Хорвил. — Точно както и ти помогна на Флорънс Хокинс да отиде на едно по-спокойно място, за да си сигурен, че няма да се меси в…

— Скъпа — за първи път проговори жената в черно, — горещо те съветвам да не правиш това.

В отговор лейди Хорвил само я смушка с пистолета достатъчно силно, за да предизвика, от нейна страна, силен стон.

— Майка ми ми каза всичко, което знам — каза лейди Хорвил. — За нещастие тя също трябваше да отиде на по-добро място, защото настояваше и тя да се меси. Пропилях много усилия, затова сега искам всичко, за което съм се трепала.

— Анабел, умолявам те да бъдеш предпазлива — рече Франчът. Това, че пристъпи една крачка към вбесената жена, му спечели само един поглед право в цевта на пистолета. Той веднага се отдръпна обратно до Пипа.

— Този… — лейди Хорвил отново смуши нещастната си пленница. — Този предател се готвеше да се измъкне, като ми остави само бележка. Бележка, забележете! В която ме уведомява, че трябва да се махна завинаги от живота ти, освен ако ти не решиш да ме потърсиш. Етиен, как можа?

— Аз… — Франчът шумно преглътна.

— Ти дори не се опитваш да се защитиш, така че няма друг избор, нали?

Като се изправи на пръсти, тя издърпа черния гребен, придържащ грозна дантелена мантиля към кока на темето на жената. Кокът се отдели заедно с гребена и под него се разкри оскъдно количество прекалено дълга коса, очевидно боядисана в черно, която увисна около мъртвешки бледото лице. Лейди Хорвил с помощта на дантелената си кърпичка започна да бърше ружа от хлътналите бузи и изрисуваните черни дъги върху масивните, лишени от вежди, кокали на черепа й.

— Не! — проплака Франчът и скри лице в ръцете си.

Пипа се сви назад в стола си и почувства как се разтрепери. Това беше той.

— Кажи им кой си — нареди лейди Хорвил. — После ще обсъдим подходящия размер на възнаграждението ми заради униженията и трудностите, които съм изтърпяла от ръцете на някои хора. Кажи им!

— Аз съм Лъшботам — намусено каза мъжът, като се свиваше при всяко ново смушкване от оръжието на лейди Хорвил. — И съм неговият баща. — Той посочи към Франчът.

— Не — промълви Франчът. — Бабо, моля те!

— Той е мой син от Флорънс Хокинс и ако вие, благородните особи, не дадете на тази дама всичко, което иска, ще разкажа историята на всеки, който пожелае да я чуе.

Вдовицата обърна гръб на лейди Хорвил. Пипа видя как Кейлъм се стегна и разкърши ръце. Виконт Хънсингор леко се помръдна, без нито за миг да откъсва очи от жената с пистолета.

— Мисля, че вече стори предостатъчно, момичето ми — каза вдовицата, като се обърна с изумителна пъргавина. В едната си ръка държеше злокобно дълго острие, което насочи с много обиграна ръка към шията на лейди Хорвил. — Един от вас да вземе пистолета. Не ти, Етиен! Кейлъм, ти иди!

Инес бързо отиде да стори каквото нареди старата дама.

— Няма да посмееш! — предизвика я лейди Хорвил и стисна очи, когато върхът на острието лекичко поряза бялата й шия.

Смехът напираше да се излее от Пипа. Вдовицата бе извадила острието от абаносовия бастун с дръжка от слонова кост, който винаги носеше, когато бе недоволна. А сега бе проявила завидното хладнокръвие на опитен войник, който се изправя просто пред поредната си схватка.

— Сен Люк — каза вдовицата, а устните й леко се извиха от отвращение. — Къде е тази твар?

— Изостави ме — проплака лейди Хорвил. — Чакахме Етиен в една странноприемница… само че той така и не дойде. А Анри привлече вниманието на един принц, който идвал някъде от Ориента. И на всичкото отгоре ми задигна изумрудите, които милият стар Хорвил ми беше оставил.

По заповед на вдовицата лакеят бе изпратен да събере по-яките мъже от прислугата. Когато те пристигнаха, бяха натоварени със задачата да отведат лейди Хорвил и Лъшботам на сигурно място, а докато им бъде измислено подходящо наказание щяха да бъдат затворени заедно — тримата заедно с Франчът.