Стела Камерън - Омагьосана

Кейлъм. Но нали вдовицата й бе казала, че той е мъртъв!

— Прекратете това! — Вдовстващата херцогиня видимо трепереше. — Кой е отговорен за този маскарад? Ти ли? — попита тя Кейлъм.

— Аз съм отговорна — заяви жената на име Сибил. Тя посочи към Кейлъм. — Той беше новородено бебе и тялото на майка му още не беше изстинало, когато го взех от люлката му в този замък и оставих другия на мястото му.

Франчът протегна ръце, за да се хване за един стол наблизо.

— Разкарайте тази побъркана оттук!

Сибил поклати глава и се приближи към него.

— Името на твоята майка бе Флорънс Хокинс. Запознахме се в една особена къща в Лондон. Именно там някои от нас бяха принудени да отиват от време на време, когато нямаше друг начин да изкарваме прехраната си.

Флорънс хвана окото на предишния херцог Франчът. Но Флорънс привличаше много погледи. Когато наедряваше с теб, тя си помисли, че ако си момче, би могла да принуди херцога да те приеме като свое дете. По онова време той имаше дъщеричка и нямаше син, който да бъде негов наследник. Тя бе погълната от мисълта, че херцогът трябва да принуди жена си да се преструва, че ти си нейно собствено дете. Флорънс беше убедена, че от благодарност херцогът ще я настани някъде, където да живее в благоденствие и разкош.

— Лъжи! — извика Франчът. — Махнете я оттук!

— Херцогът се изсмя на Флорънс — продължи Сибил. — Той каза, и то съвсем правилно, че ти определено не си негово дете, че не е бил с Флорънс от толкова време, та е невъзможно тя да е бременна с негово дете. И тогава той й разкри, че жена му ще роди второто си дете почти по същото време, когато ще се родиш и ти. И точно така започна всичко. Херцогът имаше собствен син, син имаше и Флорънс. Тя не можеше да забрави гнева си срещу него.

— Но, в крайна сметка, вината е изцяло моя и аз изстрадах много заради деянието си. Взех злато за престъплението, което Флорънс ме накара да извърша. Тя смяташе да си осигури бъдещето, когато синът й получи титлата.

Жената погледна към Кейлъм.

— Единственото нещо, което не сторих заради даденото ми злато, бе да те убия. Гуидо каза, че никога няма да съм способна да извърша това, и се оказа прав. Отведох те с мен и пътувахме заедно с панаирите. Но един ден ти се разболя много тежко. Тогава трябваше да те оставя на място, където можеха да се погрижат за теб. — Тя отметна булото си и се усмихна. — Радвам се, че си пораснал толкова силен и честен, и, че хората от Къркълди са били добри с теб.

— Ти си Рейчъл — каза Кейлъм. — Помощничката на змиеукротителя!

— Аз бях Рейчъл. Сега съм Сибил, ако ми позволиш да остана Сибил.

— Господи! — Франчът внезапно се раздвижи и отиде до Пипа с ужас в светлите си очи. Докосна лицето й, хвана ръцете й в своите и падна на колене до стола й. — Това е дори още по-опасен заговор, отколкото предполагах, любима. На тази жена е било платено, за да дойде тук с изумителната си история.

Пипа се опита да отдръпне ръцете си, но той я държеше прекалено здраво.

— Бабо — рече той, — не можем да позволим това в собствения ни дом. Тази жена е гадателка, която е била помощничка на змиеукротител! — И той драматично вдигна поглед към тавана, а устните му се размърдаха, сякаш в приглушена молитва.

Пипа погледна към Кейлъм, който отвърна на погледа й така, сякаш тя му бе напълно непозната.

От коридора се чу силна препирня и вратите с трясък се отвориха, за да влезе през тях един лакей.

— Ваша светлост! — обърна се той към вдовицата, а очите му, като че ли щяха да изскочат. — Не успях да задържа… ето тези… — Гласът на прислужника заглъхна.

„Тези“ бяха лейди Хорвил, чийто пътнически тоалет в розов сатен и лебедов пух бе целият изплескан с кал, и една изключително висока, грозновата жена, облечена изцяло в черно и с прекалено голямо количество руж по лицето си.

— Мътните да ме вземат! — измърмори виконт Хънсингор. Останалите се смълчаха, чу се само един стон откъм Елла и силното възмутено дишане на вдовицата.

— Значи било истина! — каза лейди Хорвил, като свирепо се втренчи във Франчът. — Мислил си, че можеш да ме изоставиш и, че аз ще си тръгна безропотно!

Ръцете на Франчът, стиснали тези на Пипа, станаха студени като камък. Тя забеляза онова, което не бе видяла в първия момент. Лейди Хорвил държеше пистолет, притиснат към другата жена.

— Коя е тази? — най-сетне попита вдовицата, като посочи с бастуна си непознатата.

Когато никой не отговори, виконт Хънсингор каза:

— Една дама, ъ-ъ, шивачка, ваша светлост. Тя държи заведението, където, предполагам, са се срещнали Рейчъл и Флорънс Хокинс.