Стела Камерън - Омагьосана

Пипа отвори уста, но от нея не излезе никакъв звук.

— Ето на това му се вика умно момиче. Не, че ще има някакво значение, ако беше се разпищяла. Дори и някой да те чуе, ще си помисли, че крякат чайките. Когато той нареди, ти ще заспиш. И ще се погрижа да не усетиш нещо повече, отколкото предния път. Само че този път въобще няма да има такова гадно събуждане.

И тя наистина изкрещя — и притисна ръце към устата си, за да се опита да сдържи писъка. Задави се, разкашля се и прибра крака под себе си, като промълви:

— Ще ме убиеш! Защо?

— Стига си разпитвала. Така само ще ти стане по-зле. А и господин Инес каза да се постарая да си доволна, докато стане време.

Кейлъм срещна погледа на Струан и това им бе достатъчно безмълвно да се разберат, че повече няма да бъде поставяно под въпрос дали е благоразумно да се върнат в замъка.

Рамо до рамо, те крачеха под надвисналите буреносни облаци, все нагоре по широкия път към портите, върху които стояха на пост каменните соколи.

Под каменния щит на арката с изрисуван герб на Франчът портите зееха отворени.

— Странно — рече Струан.

Кейлъм спря дорестия си кон, обърна се в седлото и потърси с поглед пазача на портите. Вратата към неговата къщичка също беше отворена.

— Вероятно това нищо не значи. — Той отново погледна Струан.

— Пипа не би му казала — рече Струан.

— Не.

— Благодаря ти — каза му той. — Не мога да се откажа от нея, Струан. Просто не мога.

— Аз пък трябва да се уверя, че с Елла и Макс всичко е наред. Така че и двамата има защо да се върнем. — Струан подкара коня си напред.

Кейлъм се изравни с приятеля си.

— Франчът не е участвал в заговора, състоял се тук навремето.

— Той е лош човек.

— Да, но не е виновен за престъплението срещу мен, просто е бил използван.

— И затова — Струан го погледна косо и в сивата светлина на ранното утро слабото му лице изглеждаше изпито и мрачно — си решил да му оставиш всичко, което вярваш, че е твое?

Денят и двете нощи, откак Кейлъм бе напуснал това място, бяха най-дългите в живота му, а и го бяха научили на много неща. Той каза:

— Всичко, освен Пипа.

Струан се усмихна.

— Наистина вярвам, че ще я имаш. Та коя жена би устояла на мъж, готов да се откаже от благородническа титла и толкова много други неща само заради ръката й?

Кейлъм се обърна с лице към замъка.

— Ако успея да я убедя да повярва, че искам само нея. И ако и тя ме иска.

Излязоха от алеята между дърветата и поеха по стръмнината преди големия портал.

Струан още веднъж спря и обърна коня си.

— Кой е там? — Имаше предвид една фигурка, която тичаше надолу по широките стъпала от отворените двойни врати. — Тук нещо не е наред.

— Нели — рече Кейлъм. — А и Жюстен идва след нея. А след Жюстен пък идваше Макс.

Нели и Макс стигнаха до тях едновременно.

— О, господин Инес — каза Нели и хвана ръката му, когато той слезе от коня. — О, сър!

— Видях ги, като избягаха — каза Макс, докато подскачаше нагоре-надолу. — Видях ги!

— Тихо, Макс — нареди Жюстен, пристигнала при тях почти без дъх. И тримата изглеждаха разрошени и усилващият се вятър подмяташе косите им. Жюстен погледна Струан. — Щях да изпратя да ви повикат, ако знаех къде е хижата на Пипа. Нали бяхте там?

— Да…

— Ще ми се и аз да знаех, ваша светлост — рече Нели, като мачкаше престилката из ръцете си. — Тук не остана никой, освен жените и децата. Останалите всички хукнаха да търсят.

— Мен ли? — рече Струан, като набърчи чело.

— Видях ги! — извика Макс. — Чернокосият мъж и един голям кон. От ноздрите му излизаше огън, на коня — и пушек. И ония черни кучета, големи като мечки, пък веригите им ги държаха призраци! И бухлатата лейди влезе в каретата с другия кон отзад.

— Тихо, Макс — рече Жюстен. — Много е превъзбуден и трябва да му простим. Това е ужасно изпитание и е прекалено тежко за децата. Баба пък отказва да излезе от покоите си.

— Горкичката Елла направо не е на себе си — рече Нели. На Струан тя заговори много разпалено: — Тя е ужасно разстроена заради майка си, ваша светлост. Мисля, че след всичко, което се случи, спомените й се връщат. Все говори как майка й умира, и то тъй, все едно току-що се е случило.

— Тъй си е — рече Макс. — Трябва да тръгнете след тях, господин Инес! Преди да е станало късно!

— Да тръгна след кого? — Кейлъм хвана момчето за раменете.

— Макс не е спал от два дни — рече Жюстен, като потръпна и обви ръце около раменете си. — Знаете как все си измисля разни истории, но, моля ви, простете му. — След тези думи извади една бележка от джоба си и я подаде на Кейлъм. — Прочетете това. Оттогава насам всички обикалят да я търсят.