Христо Калчев - Нерон вълкът

Насядаха по масите. Катя и Валери по средата, до булката — кума Борис Каранов, до младоженика — Весето, жената на Борис, до нея Жорж с Оливия (за първи път я показваше в общество), до Борис — майка им, до нея Вълкът с Лидия и оттам нататък гостите по предварително изготвени и прекалено дълго обсъждани списъци. Беше дванадесет часът, масите се огъваха от възможно най-скъпите мезета, които у нас и по света се произвеждаха. В два часа щяха да бъдат сервирани печени прасета и агнета, а дотогава купонът щеше да тече ли тече…

Вълкът изчака фотографите и специално наетия оператор да си свършат работата, стана, взе Лидия под ръка и тръгна между гостите.

Обиколи колегите-артисти, пи по глътка вино, с всеки един от тях. Без предварително да се уговарят днес тук, за разлика от „Кръстникът“, те нямаше да говорят за работа или който както искаше да нарича техния бизнес.

Представиха му известни люде, от деловия свят. На някои беше чувал имената, на други за първи път, за трети имаше „Лоши новини“, които днес щеше да спести. Всяко нещо с времето си. С периферното си зрение видя, че и Катя и Валери, и Жорж с литовката бродят из гостите. Катя грееше като слънце, Валери беше излишно сериозен в първия си смокинг. „Отиват му официални дрехи на това будно момче!“ — разсеяно помисли той, приближавайки роднините си по майчина линия, по бащина живи роднини вече нямаха. Вуйчо му Рангел, месарят го посрещна, зачервен, разгърден с чаша ракия в ръка.

— Много богатска сватба, бе, Вельо. Все съм виждал богатство да тече, но при вас прелива, бе!

Вълкът преглътна яда си.

— Сестра си женим, вуйчо — примирително каза той.

— Остави тази работа за децата, бе! И аз сестра съм омъжвал, майка ви. Аз ли не знам как изглежда богатството, бе. Само колите дето са отвън сигурно сто милиона лева струват.

— Скъпи са, вярно. — Вълкът стисна лакътя на Лидия и се готвеше да го подмине, но вуйчо му твърдо беше решил да му скъса нервите.

— Как натрупахте такова богатство бе, Вельо? Акълът ми взимате.

— Търговия, вуйчо. Внос-износ.

— Какво внасяте толкова доходно?

— Натурални сокове, риба, рибни деликатеси, дрехи… — Вълкът изброи легалните дейности на „Нерон“ и понечи да тръгне, когато месарят го хвана за ръката.

— Имам двама сина, ваши братовчеди. Защо не ги вземете във вашия бизнес, а? И те в богатство да се видят бе, Вельо? В мерцедеси да се возят, а и аз покрай тях на стари години. А? Вземи ги бе, Вельо? Ето молба те моли стария ти вуйчо.

Вълкът сграбчи пръстите му и се освободи от тях. Гласът му режеше като трион, очите му бодяха като албански ками.

— Помниш ли баща ни, месарю?

— Помня го, как да не го помня. Шурей ми беше.

— Когато умираше от туберкулоза, мама ти поиска хиляда лева за да му купи „Паскремифон“. Помниш ли?

— Не… И какво!

— Ти не й даде, месарю, и сгреши, иначе наистина и ти, и синовете ти щяха да се возят в мерцедеси. А сега да духате супата!

Вълкът избута Лидия напред и остави вуйчото да гледа зяпнал след него.

Дойде време за печени агнета и прасета, отново насядаха по масите. Карамана в качеството си на кум държа кратък, шеговит тост и изтреблението на животните започна…

Някъде по средата на обяда, Вълкът почувства с кожата си, че нещо става. Огледа се, срещна острите, напрегнати погледи на някои от „артистите“. Наистина нещо се беше случило. Направи знак на Слънцето да приближи и с поглед го попита „Какво има?“

Личният му бодигард се надвеси над ухото му и прошепна:

— Убили са Крушата. В колата му, на път за сватбата! Снайперист на скорост го е застрелял в главата!

— Слушай ме внимателно… Ще минеш един по един нашите хора. Да траят до края на сватбата. Ако някой дръзне да провали тържеството на сестра ни, ще бъде наш враг! Иди им го кажи.

Сватбата продължи да набира скорост. С алкохола се влагаше и настроението на гостите. Започнаха танците. Вълкът танцува блус със сестра си, Оливия и Лидия, и танго с майка си. Бесният танцува през цялото време, но Вълкът разбираше състоянието на брат си. Тази нервна енергия трябваше да бъде изразходвана по някакъв начин.

В пет часа младоженците се оттеглиха. В седем часа беше самолетът им за Париж, а оттам сватбеното им пътешествие щеше да продължи през Лондон, Мадрид, Рим и Атина. Катето за пръв път щеше да си подаде носа вън от границата. „Щастие и на добър път!“ — целуна двете й бузи, стисна ръката на зет си, от днес той вече беше сред най-близките му роднини, каза на майка си, че му се налага да отсъства за малко и отиде в бункера. Крушата беше застрелян с един куршум в главата при скорост на мерцедеса над 120 км/ ч. Нерон добре знаеше чия работа е това. И третият Манджурец беше доказал, че е профи.