Христо Калчев - Последно причастие

Флора приспиваше сина си. Чакаше я в хола, загледан разсеяно в някаква гръцка музикална програма. Всъщност, пиеше водка и пушеше цигара, заслушан в зараждащата се буря. Вятърът се усилваше непрекъснато, трещяха светкавици и въпреки че беше февруари, предстоеше тропически дъжд — поне миризмата на озон вещаеше порой.

Вечеряха в ресторанта на хотел „Кандия“, после Козела се прибра в стаята си, изкъпа се и влезе в хола да чака Флора. Предстоеше първият им сериозен разговор в Крит. Имаха какво да си кажат, макар че притесненията му нарастваха и нямаше нито желание, нито настроение да слуша благодарностите, които щеше да чуе. Може би това беше причината да наеме отделна стая на етажа на апартамента.

Джиесемът му иззвъня в момента, в който Флора отвори вратата. Менюто изписа „СМ“ (Хауки Исламболи).

— Джон?

— Кажи, потомъко на Птоломеите.

— Твоят път е по-добре павиран от аутострада Дел Сол?

— Аз бих го сравнил с пътя към Ада, Хауки. Време е да сменим посоката.

— О, не, приятел. Последна разходка!

— Един милион. ОгеепЬаскзР 8 8 Американски Жаргон — доларови банкноти. — Б. ред.

— Романтична сума, Джон.

— Единствената! Да или не? Едносрично!

— Да, Джон, въпреки че това е „Ь1асктаП“ 9 9 Изнудване, шантаж (англ.). — Б. ред. !

— Дори да е така, Хауки. Ако решението ви се потвърди, обади се след сто часа. След сто и първия сменям номера си.

— Да.

Флора беше полугола.

— Много дръзко, момиче!

— С нищо друго не разполагам… — тихо каза и побърза да седне. — Ако не искаш, няма да се сърдя.

Козела й наля чаша водка, стана, подаде й я и се отпусна в канапето до нея.

— Как е момчето, Флора?

— Като при мама! — прегракнало каза тя, после ревна.

— За първи път се отдавам, Иван. Десетки пъти са ме ебали, но никога не съм целувала мъж, който се е изпразнил в мен. Никога! — затвори очи, но продължи да се усмихва. — Дори дефлорацията ми беше насилствена.

Козела знаеше, че трябва да каже нещо. Някаква безсмислена фраза, някаква глупост, но непременно да чуе гласа си. Вместо окуражителна или поне мила дума,

изтърси:

— Не искам шибаната ти благодарност.

Флора мълча дълго. Усмивката й беше изчезнала, гледаше унило, може би дори тъжно. После стана и влезе в банята.

Козела глътна сто грама водка на екс, запали цигара и излезе на терасата над Мегало Кастро.

Пиян ли си, проклет идиот?

Съвсем други думи напираха в него: Усмихни се, момиче. Страшното мина. Радвай се на сина си! Има бъдеще и за двама ви… А когато Флора наистина се усмихна, й отряза главата.

Проклет, проклет, проклет идиот!

Трябваше веднага да влезе в банята и да й се извини още под душа. Знаеше, че няма да го направи. Не и той, въпреки че се налагаше и го искаше…

Вместо това връхлетя в банята, награби я за гърдите, захапа устните й и вбесен и от похот, и от собствената си глупост, завря хуя си в мократа й от водата, но суха на вътрешни сокове вагина. Насилваше я и го съзнаваше, Флора прие акта, но не му се отдаде. Не и този път. Когато свърши и я прегърна под душа, все пак се насили и изсъска:

— Знам, че съм свиня, момиче! Прости ми, ако можеш. Няма да те насилвам! Никога повече! Такива като мен ги е страх от чувства!

После грабна хавлията и излезе от банята, Флора остана още дълго под душа, но когато влезе в хола, по лицето й личеше, че е разбрала посланието. Отпусна се до него и легна в скута му.

— Целуни ме, моля те.

Наведе се, целуна едно след друго очите, челото, прокара език по устните й.

— Аз съм на петдесет години.

Флора го хвана с две ръце за ушите, но преди да впие устата си в неговата, промълви възбудена и трепереща:

— Ще те обичам и на сто и петдесет.

Любиха се заслушани в бурята, осветени от мълниите. После стихията отмина и изгря любопитната клюкарка луната.

Показа й среден пръст.

На сутринта Козела освободи хотелските стаи и заведе Флора и Осип в собствената им къща на улица „Ассос“ в баровския квартал на Мегало Кастро.

— Това е нашата къща, Флора. Тук ще отгледаме момчето…

После хукна към колата. Трябваше да се върне в Кермес.

Остави Флора онемяла да разглежда първия собствен дом в живота си. Само тя. Единствената придобивка, която впечатли Осип, беше басейнът.

Пътуваше, когато Хауки Исламболи се обади отново. Поръчката и хонорарът бяха потвърдени.

Прехвърли акцията на Перо Пора срещу седемдесет хиляди долара. Двайсет за него, остатъкът — за бившите му подчинени от Ескадрона на смъртта.