Катрин Каултър: Робинята

— Всичките умряха — каза Фърлан със спокоен глас, прекалено спокоен, и се втренчи зад Роло, в плътните пурпурни завеси зад трона му. — Умираха още в утробата ми. Нито едно не изплака. Бяха все мъртви. — Тя отново обърна очи към него. — Мислех, че Кардъл е виновен за нещастието ми, затова напъхах Фром в леглото си и от него заченах последните три, но и те бяха мъртви. Моето тяло ги убиваше до едно. Изгниваха в утробата ми, докато ги изхвърлех навън. Мъката ми, чичо, мъката щеше да сломи и най-силния мъж, а аз исках на всяка цена някое да оживее, за да те наследи. Затова се принуждавах да раждам тия мъртви и гнили късчета плът и да се моля всеки път да чуя вик, да видя живот в неподвижните ръчички и краченца, в угасналите им очи, търпях неистовите страдания и непрекъснато опитвах отново.

— О, Фърлан, толкова съжалявам — промълви Халад. — Не знаех това.

— Чудите се защо убих тоя противен грубиян Фром? Той заплашваше, че ще разкрие нашата връзка. Дори сега, след две години, продължаваше да ме заплашва. Глупакът побесня от ревност, като разбра, че съм го сменила с Ота. Сам си противоречеше. Когато умря последното ми дете, нашата трета рожба, заяви, че съм била дебела и грозна и вече не ме иска. Защо тогава се интересуваше с кого спя? О, сигурно се страхуваше, че Ота може да ми хареса повече от него. Не че Ота го биваше кой знае колко, празноглавият му фукльо. Не успя да ме оплоди дори с мъртво дете. Само се държеше за корема и се жалваше от вечните си болежки. А навярно вината си е в мен, не в Ота. Сигурно вече съм твърде стара и утробата ми е пресъхнала.

Лицето на Халад бе сгърчено от мъка. Пристъпи към нея. Тя го погледна и отнесеното й изражение мигновено стана толкова гневно, че той се дръпна ужасен.

— Не ме приближавай! — изкрещя му тя. — Коварно копеле такова, защо не умря? Ти уби майка ми с похотта си, а после се ожени за тая кучка Нирея, макар да не бе по-голяма от мен, и я накара да роди Ларен, сетне Таби — прехваления наследник, малкия Таби, съвършения и обожаван от всички пикльо, особено от чичо Роло, който щеше да се заеме лично с обучението му, щеше да го обсипва с любов и да го направи свой наследник. Исках да убия и него, и теб. Затова унищожих оная кучка Нирея, но бе твърде късно. Твърдо късно, за Бога, защото вече съществуваше Таби! А тя щеше да пръкне още бебета, още момченца. По-скоро трябваше да я спра и го сторих.

Халад промълви бавно:

— В теб има само злоба и омраза, Фърлан. Нирея с нищо не ти е навредила. Тя ви обичаше с Хелга и се стараеше да бъде дружелюбна с вас. Бе такова невинно създание. А ти я уби. С отрова ли? Да, предполагам. Обвиниха ме, че съм я удушил, защото по шията й личаха следи от пръсти. Но аз не съм я докосвал, никога не бих я наранил, макар този ден между нас да избухна препирня, за която се разчу. Ти се възползва от случая и всички решиха, че аз съм виновен. Трябваше да избягам, за да не се наложи Роло да ме екзекутира. Мисля, че си забила ноктите си в гърлото й, след като е била мъртва. Но знаеш ли, Фърлан, Роло никога не се усъмни в невинността ми. Той ме укри и така преди две години се превърнах в стар магьосник. Оцелях. Съжалявам те, Фърлан. Щях да те убия, ако Ларен и Таби бяха загинали. Но те са живи. Добре, че си ги пощадила, макар че подбудите ти са повече от отвратителни. Имаш ли да кажеш още нещо, Фърлан?

— Ще ти кажа следното, старче. Ако не те бяха обвинили в убийството на оная кучка, жена ти, щеше да намериш друго момиче само след броени седмици, най-много подир месец-два, понеже си похотлив глупак, напук на годините си, и този път сигурно щеше да е по-младо дори от нас с Хелга. То щеше да ти народи куп момчета, нали? Винаги си парадирал с мъжествеността си. А аз нямаше да притежавам нищо.

— И сега не притежаваш нищо — рече Роло. — Изгуби всичко, Фърлан.

— Още имам Кардъл.

— Да, той е безобиден и предан човек. Никога не е допускал, че си спала с Фром, нали? И с Ота?

— И през ум не би му минало, ако не му кажа — отвърна тя презрително. — Ти, Роло, ти ме омъжи за тоя идиот. Дори не може да легне с мен, ако не го държа в устата си и не го доведа до възбуда. Трябва да го пъхам насила в себе си, защото той само ме зяпа като теле, а акълът му витае из миналото — я за отвратителните римляни, я за крал Алфред, я за оня глупак Карл Велики. Фром и Ота поне бяха мъже с мъжки страсти и мъжки умения. Бих предпочела да те видя мъртъв, чичо Роло, но ти няма да умреш толкова лесно. Сигурна съм, че ще живееш вечно.

Много бавно тя се смъкна на колене. Наведе глава, обви ръце около тялото си и се заклати напред-назад.