Катрин Каултър: Робинята

— Колко време мина! — каза той и я положи върху себе си. — Много време. В името на боговете, Ларен, ти си всичко за мен.

Насладата, с която я изпълни, мигновено я накара да се откъсне от действителността. Таби щеше да остане вечно в сърцето на Мерик, по-близо от всеки друг, мъж, жена или дете. Помисли за рожбата в утробата си. Мерик щеше да обича бебето, положително щеше да обича своя син или дъщеря, но не толкова, колкото Таби, никога колкото Таби.

Тя извика при освобождаването си, разтърсена за кой ли път от силата и сладостта му, и го притисна към себе си, докато той изживяваше своя връх.

— Неповторима си — промълви той с дълбок и дрезгав глас, доволен и сънен. Изхлузи се от нея, семето му напои кожата й и тя се отпусна до него. Целуна я по челото, погали рамото й и затвори очи.

Обичаше го повече от всяко друго човешко същество. И щеше да го обича вечно. Той бе неин съпруг и завинаги щеше да й принадлежи.

— Баща ми е бил при теб, нали, Сарла? Знаеш ли къде е сега?

Сарла се усмихна и продължи да бърка овнешката яхния със зеле и лук.

— Да, беше тук и ме разсмиваше. — Баща ти е изключително доблестен мъж, Ларен. Може би е навън и говори с Мерик. Или пак се опитва да спечели обичта на Таби. Смяташ ли, че трябва да смачкам вътре и малко боровинки?

Ларен се съгласи, почака Сарла да добави още нещо, но тя не го направи. Отиде до банята. Мерик, баща й и Таби бяха там и смешно се надвикваха. Когато се появиха мокри и зачервени, тя видя, че Таби е сгушен в баща й, не в Мерик. Бързо стрелна съпруга си с поглед. За нейно огромно облекчение той се усмихваше. В ясните му очи нямаше болка и нито следа от сянка.

— Ларен — каза й той.

Тя се втурна към него и бурно го прегърна. Той се засмя и я притисна към себе си. Не я пусна, докато Халад и Таби не се отдалечиха.

— Таби започна да свиква с него — рече той и този път тя долови в гласа му мъка, но и примирение. — Така и трябва. Отдавна го знам. Да, всичко ще бъде наред. Ще ходим в Руан и ще ги виждаме — и него, и баща ти, и Роло. А сега, съкровище, трябва да се срещна с Клив. Той ще ми разкаже какво се е случило в Молвърн, докато ние бяхме отдадени на приключения. Освен това искам да разбера какво би желал да прави като свободен човек.

— Нали помниш какво ни каза чичо Роло — че Клив може да замине при него. И той ще се погрижи да го възнагради.

— Ще му предам. Престани да ме зяпаш така, Ларен, и си махни ръцете от мен. Върви, съкровище, иначе ще те вкарам в банята, ще те насапунисам цялата с уханния сапун, подарък от Хелга, и ще те държа там, докато и двамата припаднем от изнемога.

Тя се засмя и отвърна:

— Сто пъти бих предпочела това, вместо да бъркам овнешка яхния, господарю.

Бавно и неохотно го пусна. Стоеше и гледаше подире му, докато той вървеше към нивите с искряща от слънцето руса коса и загоряла от жаркото слънце силна снага.

Мерик откри Клив да сече дърва с хубава стара брадва, останала от дядо му. Мерик чакаше и го наблюдаваше. Клив бе съблечен по препаска и той за първи път видя, че е привлекателен и добре сложен. Златистата му коса блестеше от пот под яркото слънце. Дори белегът на лицето не накърняваше впечатлението. Запита се дали Сарла ще го вземе за съпруг. Клив или Халад, старец, но богат и могъщ, умен, начетен и милостив? Никой мъж не би могъл да прозре желанията на една жена. Внезапно Клив вдигна глава.

— С тая купчина дърва ще изкараме поне седмица през зимата — рече Мерик. — Дойдох да ти благодаря, Клив, че си наглеждал Молвърн.

— Нищо особено не се е случило — отвърна Клив, внимателно избърса острието на брадвата в препаската си и отиде при Мерик, който стоеше под един вековен дъб, стар колкото фиорда. — Реколтата е прибрана на сигурно място, козите, кравите и хлапетата се угояват добре, а Таби се научи да язди детското пони Мебел. Имението ти е прекрасно, Мерик. Благословен си с достатъчно обработваема земя за всичките ти нужди.

— Да, знам — съгласи се Мерик. — Но нали ти е известно също, Клив, че то никога не е било предназначено за мен, а за Ерик. Странно ми е да бъда господар тук. Беше ли му мъчно на Таби за нас с Ларен?

— Да, но бързо ви забрави, щом се качи върху гърба на Мебел. — Клив се засмя и смушка Мерик в рамото. Мигновено се отдръпна, в очите му проблесна предишният робски страх.

— Не, приятелю. Ти си свободен. Наистина, дойдох да те попитам дали искаш да заминеш с Таби и Халад за Нормандия. Самият прославен Роло държи да те възнагради. Ще получиш каквото пожелаеш. Ще се погрижи да станеш такъв, какъвто си избереш. Той е добър човек, достоен за възхищение и почит. Там ще живееш охолно, Клив.