Катрин Каултър - Робинята

— Нека ти кажа още нещо, Ота — рече Роло. — Таби е жив. Мерик го е спасил. Две години Ларен се е грижила за него. Закриляла го е с живота си. Да, Таби е жив и ще служи на Уилям предано и всеотдайно. А ако съдбата повели, Таби ще стане вторият херцог на Нормандия. Ти загуби страшно много, Ота, до трошичка. Безчестието ти ме отвращава. Ще се постарая смъртта ти да бъде по-болезнена от безбройните страдания, които причини на всички ни.

Ота се разтрепери.

— Кучка! — изкрещя той към Ларен. Извади меча си, вдигна го над главата, с дивашки крясък яхна коня си, смушка го настървено и се втурна право към нея.

В последния момент Ота изви коня си към Роло. Очите му сееха ярост и гибел и в тези кратки мигове Мерик осъзна, че Ота би се примирил със смъртта си само ако успее да убие Роло.

Мерик блъсна Роло на земята и го закри с тялото си. Мечът му бе изваден и вдигнат нагоре.

Ота крещеше неистово на езика на франките, който Мерик не разбираше, но изобщо не се съмняваше, че Ота на драго сърце ще го посече, за да се добере до Роло. Ота се спусна към него, жребецът се изправи на задните си копита с бясно пръхтене.

Внезапно крясъците на Ота секнаха и се превърнаха в противно хриптене. Той изпусна меча си почти в нозете на Мерик и се хвана за гърлото. От него стърчеше тънко острие и окървавеният му връх се подаваше от тила.

Той се втренчи в Мерик, после в Роло, който се бе изправил и стоеше между брат си и проклетия викинг, накрая в Ларен, която го гледаше пребледняла, с вдигната ръка.

— Ти ме уби — промълви Ота със заглушен от кръвта глас. — Ти си само жена, а ме уби. Трябваше да те удуша преди две години и да хвърля трупа ти в гората на зверовете. Трябваше да ви убия с онова гадно пикливо хлапе.

— Да — отвърна тя, — наистина трябваше.

Не добави нищо повече. Гледаше го вкаменена как се мъчи да извади ножа от гърлото си, как лицето му посивя като пепел, а от устата му рукна кръв. Той се свлече от коня, мъртъв още преди да се сгромоляса на земята.

Роло се надвеси над трупа на Ота и се взря равнодушно в него. После се усмихна на Ларен.

— Радвам се, че не Уеланд ме е предал. Струва ми се, че не бих могъл да го понеса. Да, безкрайно съм доволен. Ударът ти бе безпогрешен и точен, моето момиче. Очевидно добре съм те научил.

— Ти ли? — обади се Халад и пристъпи напред, като влачеше дългата си бяла роба по ниската трева. — Аз я научих, забрави ли? Беше още дребосъче, когато й пъхнах нож в ръката и започнах да й показвам как да си служи с него.

— Не, съвсем си изкуфял, ама не щеш да си признаеш. Слушай ме, защото аз съм Роло, първият херцог на Нормандия, и никога не греша. Аз я научих и ще науча и Таби. Ти си само един белобрад старец. Какво разбират треперещите ти ръце от мятане на ножове?

— Ха! Ти ме слушай, Роло — бях принуден да живея с ония противни монаси в манастира на Света Катерина. Трябваше да ходя прегърбен и да мрънкам несвързано, за да ме смятат за благочестив. Но вече край. Не ти, а аз ще уча сина си, както научих и дъщеря си.

Ларен погледна Мерик. Поклати глава към двамата, които си разменяха обиди и сигурно скоро щяха да размахат юмруци.

— Остави ги да се препират — рече Мерик. Сведе очи към Ота, който лежеше проснат на земята. — Ударът ти бе безупречен. Може би аз съм те научил.

Тя се засмя и му отправи ведър, светнал от обич поглед. Мерик се втренчи в нея, но не продума. Посегна с ръка, после я отпусна. Ларен се окопити и каза на Хелга:

— Радвам се, че не си ни предала с Таби. И че не си се опитала да убиеш Мерик.

Хелга само кимна и се приближи до трупа на Ота. Погледна го с гневно свити устни. Вдигна крак и го ритна в ребрата с такава сила, че навярно счупи достатъчно от тях, за да го накара да изпищи от болка, ако беше жив.

Роло, който току-що бе ударил Халад в корема, се обърна и каза със сериозен тон:

— Да, Хелга, аз също съм доволен, че си невинна, защото бях убеден в противното. Не бе лесно да намеря общ език с теб. Казах единствено на Уеланд и Ота за Халад и за убежището му. Но знаех, че виновникът не действа сам. Бях сигурен, че ти или Фърлан му помагате.

— Не съм аз, чичо Роло.

— Знам — обади се Халад. — Не си ти, Хелга.

Фърлан стоеше нетърпеливо в спалнята си със свити до тялото юмруци, докато мъжът й Кардъл крачеше пред нея и каканижеше за проклетия, вече покоен, британски крал Алфред. Лицето й светна от облекчение, когато Уеланд и двама от приближените му влязоха в спалнята.

— Не можете да я отведете — възрази Кардъл, сепнат от внезапното им появяване. — Какво търсите тук? Какво искате да кажете с това, че чичо й я вика? Изключено. Тъкмо й разправях за проучванията си във връзка с Карл Велики. Или беше Алфред? Няма значение, и двамата са били велики мъже, смели и далновидни. Това не може ли да почака? Роло не може ли да отложи срещата с нея?