Но къде беше Маркъс?
За минута беше озарил нея и трите й братовчедки с присъствието си, след което беше изчезнал, без да й отправи поглед или думичка.
Херцогинята зае главното място зад масата. Леля Гуенет беше настояла на това, макар самата тя да го бе заемала до появата на истинската господарка на имението. Леля Гуенет беше възвърнала доброто си разположение към нея, откакто предишния ден се бяха появили с господин Уикс, и това й носеше голямо облекчение, защото не знаеше как би се справила с положението без помощта и самочувствието на възрастната дама. Столът на графа в другия край на дългата маса стоеше празен. Забеляза, че Тревор също отсъства. Поне господин Критакър беше налице и любезно разговаряше с Урсула.
Херцогинята кимна на Сампсън да не бави сервирането на обяда.
Леля Уилхелмина започна атаката.
— Къде е племенникът ми, оня, дето се представя за новия граф? Още не се е явил пред мен да се запознаем.
— Аз го срещнах, мамо — каза Урсула, гребвайки от супата. — Много е едър, красив и добре сложен. Косата му е черна като на Херцогинята, а и очите му са светлосини като нейните.
— Те са роднини — каза Уилхелмина. — Не е трябвало да се женят. Противоречи на природните закони. Децата им ще бъдат изроди.
— Наистина, госпожо — намеси се Херцогинята, без следа от засягане, — бракът е напълно законен. И църквата не е против него.
— Англиканската църква — додаде леля Уилхелмина презрително. — Какво разбират тия дърти глупаци? Ако човек има титла и достатъчно пари да ги подкупи, те ще нарушат всички канони. Така беше и в случая, нали?
— Уверявам ви, госпожо, никакъв подкуп не беше необходим. Всъщност негова светлост и аз бяхме венчани във Франция. Там католицизмът има решително влияние. Дори изискванията на гражданските власти не са по-малко строги от тези на църквата.
— Французи — каза леля Уилхелмина и изпръхтя като кобилата на Херцогинята. — Всичко ми е ясно. Може би най-добре ще е да попитам дали бракът ви е валиден в Англия.
— Уверявам ви, госпожо, че е. Господин Уикс също може да ви даде доказателства. Смея да твърдя, че той дори би ви ги представил още тук, на масата за обяд, с по-голямо удоволствие, отколкото в спалнята си. А сега, ако не възразявате, да пристъпим към обяда и да не разсейваме останалите с дърдоренето си.
— Ти си зла и опърничава кучка.
— Вие не… не, не може да бъде. Какво казахте, госпожо?
— Каква невероятна случка — да завърши толкова щастливо за вас. Какво друго бих могла да кажа.
Очевидно със засилване на раздразнението при леля Уилхелмина отслабваше способността да прикрива обидите, сипещи се от устата й чрез игра на думи 22 22 В случая, както и по-нататък репликите па Уилхелмина Уиндъм към Херцогинята представляват игра на думи, предназначени да прикрият хапливите й забележки към нея. — Б.пр.
.
— Трябваше да ми се представи — продължи Уилхелмина. — Новият граф не демонстрира никакво уважение, а то е показателно за възпитанието му, по-скоро за липсата на възпитание.
За уважението имаш право, помисли си Херцогинята.
— Ще се радвате на присъствието му на вечеря, госпожо — каза тя без притеснение. Вдигна чашата си и лакей я напълни с лимонов сок. Тя му благодари с усмивка.
— Да пукне дано.
— Моля за извинение, госпожо? — каза Херцогинята, без да обръща внимание на зяпването на господин Критакър, който седеше до американката и можеше да я чуе, дори ако шепне.
— Казах — отвратително блюдо. Графът ще се задави с тая пресолена и дебело нарязана шунка.
Господин Уикс хвърли скръбен поглед към Херцогинята. Той преглътна още една хапка, извини се и напусна масата. Бедната Урсула не можеше да помръдне от стола си без разрешение от майката. Фани и Антония изглеждаха прекалено слисани, за да им мине мисълта да се махнат от масата.
Тя се хранеше бавно и със замислен вид, поглеждайки по-младия си братовчед Джеймс, неин връстник по възраст. Когато приключеше с растежа си, той вероятно щеше да достигне ръста на Маркъс. Засега телосложението му беше момчешко. Косата му беше руса и леко къдрава, очите — с чудесен тъмнозелен цвят, а брадичката — твърдо изсечена, издаваща почти безпогрешно дяволското му упорство. Вероятно беше и в лошо настроение, защото пъхаше една след друга хапките в устата си, без да вдига очи от чинията. Сякаш се хранеше сам-самичък. Тя си спомни думите на Урсула за недоволството му, че не той, а Тревор е най-важният мъж в семейството. Забеляза красивия пръстен с оникс на показалеца на дясната му ръка. Изящна златарска изработка. Зачуди се лениво откъде ли се е сдобил с него.
Читать дальше