Катрин Каултър - Цената на рая

Спиърс само дето не хлъцна от изненада. Не беше лошо да постресне невъзмутимия камериер. Маркъс се усмихна. Усмивката не беше слязла от лицето му, когато двама слуги влязоха в спалнята с кофи гореща вода за къпане.

Насапуниса главата си, докато Спиърс стоеше пред него с плътно стиснати устни и неодобрителен поглед. Почувства се още по-добре. Изпревари камериера си, когато последният отвори уста, за да изкаже мнението си.

— Не, Спиърс, няма да отида в Чейз Парк. Не ме вълнуват действията нито на господин Уикс, нито на Херцогинята. Възнамерявам чудесно да се позабавлявам тук, в Лондон. Възнамерявам да се сдобия с любовница и да я настаня на „Братън Стийт“ или може би на „Стретън Стрийт“ — достатъчно близо, така че да мога да отскачам дотам през свободното си време. Точно така възнамерявам да постъпя.

— Милорд, струва ми се, че подобни занимания ще изискват повече време, отколкото вие имате в момента, на служба при лорд Дрейкърнет. Най-вероятно ще бъдете прекалено зает с изработването на позициите за предстоящия конгрес във Виена 21 21 Виенски конгрес — състоял се между есента на 1814 г. и лятото на 1815 г. с цел прекрояване политическата карта на Европа след падането на Наполеон. — Б.пр. .

— Нищо подобно, Спиърс. Аз не съм дипломат и интригите не ме занимават. Във Виена ще падне безкрайно надлъгване. Не е работа за мен. Аз предпочитам челните сблъсъци. Отказах на лорд Касълриа да се включа в делегацията за конгреса, като разбира се не му отказах направо, а се постарах да бъда колкото е възможно по-тактичен. Що се отнася до лорд Дрейкърнет и задълженията ми в Лондон, измолил съм си кратка почивка, за да се оправя с формалностите около поемането на титлата на осми граф Чейз. И то със съответните финансови осигуровки. Лорд Дрейкърнет толкова се радваше, че се отървавам от мизерното си досегашно положение, че съвсем искрено ми пожела всичко най-добро.

— Това разбрах, милорд, но негова светлост има и многобройни други задължения. Граф Чейз е притежател на огромни имения. От десетте месеца, прекарани в Чейз Парк, сигурно си спомняте колко време отиваше за надзираване и поддържане благосъстоянието на собствеността.

— Разбира се, че си спомням, Спиърс. Ако имаш още аргументи, можеш да ми ги спестиш. Няма да се връщам в Чейз Парк. Проклетата Херцогиня е последната жена на света, която бих искал да срещна.

— Тя вече е графиня, милорд.

— Каква духовитост! Излез и ме остави на мира. Забрави за Чейз Парк. За мен не съществува такова място.

Чейз парк

Херцогинята се взря удивено в Уилхелмина Уиндъм. Сигурно не беше чула добре.

— Моля за извинение, госпожо?

— Казах, че дивите птици от околността може да са носители на много опасни паразити.

— Ще поръчам на Баджър внимателно да преглежда всички птици, преди да разреши да бъдат сготвяни.

Уилхелмина Уиндъм кимна и се обърна да разгледа огромната гостна.

— Всичко е точно както съпругът ми го е описвал. По думите му можех да си съставя мислена картина на Чейз Парк. Най-сетне го виждам наяве. Сигурно се чудите защо не отидохме първо в Лондон. Знаех точно къде се намира Чейз Парк и нямах търпение да го посетя.

Херцогинята се опита да бъде деликатна.

— Но, госпожо, дори с Маркъс да не бяхме се оженили, имението щеше да остане негово по силата на изрично разпореждане.

— Да, знам. Мислите американците за глупаци, но не сме такива. Това е било домът на съпруга ми. Не ми се вярва да мислите, че не бих искала да посетя дома на съпруга си.

— Такова желание е напълно естествено и вие сте добре дошли. Имението е внушително и има впечатляваща история, но сигурно ще искате да посетите и Лондон, преди да се върнете в Америка.

— Ти си само една мръсница и аз няма да ти обръщам никакво внимание.

Херцогинята запремига често-често.

— Моля за извинение, госпожо.

— Няма да те изоставя, Джозефина. Нали не ни чувстваш като натрапници?

— Разбира се, че не, госпожо, но Чейз Парк не е ваш дом. Както ви обясни снощи господин Уикс, след сватбата ни с негова светлост няма други наследници на имота на предишния граф освен нас двамата.

— Бясна кучка!

Този път Херцогинята чу много ясно репликата, но от изненада сякаш си глътна езика и само зяпна събеседницата си в очакване на продължение, но Уилхелмина сви рамене и се упъти към огромния портал.

— Да — каза американката, — сигурно е много приятно да си много богат.

— Истина е.

Уилхелмина се усмихна и весело додаде.